Представяне на книгата на Николай Василев Николов „Възходи и падове между нашествия и епидемии. Исторически очерк за Искърския край и село Типченица, Врачанска област“ се състоя в Община Мездра. Организатори на културната проява бяха Община Мездра, Краеведското дружество и Литературен клуб ‚Христо Ботев“ при НЧ „Просвета 1925“ - гр. Мездра, а водещ на събитието - Светла Дамяновска, главен експерт „Културно наследство и религиозни дейности“ в Община Мездра и председател на Литературен клуб „Христо Ботев“.

Премиерата уважиха кметът на село Типченица Георги Димитров, председателят на НЧ „Съзнание-1899“ - с. Типченица Елеонора Георгиева, жители на крайискърския град, чийто родови корени са от това планинско селище, любители на краезнанието.

Авторът Николай Василев и неговото поселищно проучване бяха представени от Атанаска Петровска - секретар-библиотекар на НЧ „Съзнание-1899“ - с. Типченица и от Мирослав Гетов - председател на Краеведско дружество - Мездра.

„Идеята за написването на тази книга възникна у мен преди повече от 20 години, каза на премиерата Николай Василев, който е дългогодишен служител в ТПК „Динко Петров“ и РПК - Мездра, ТКЗС - Типченица и Електроснабдително предприятие - Враца, читалищен деец и самодеец.

Първоначално възнамерявах просто да събера колкото се може повече факти за селото и да ги подредя в хронологичен ред, без да ги тълкувам. Тъй като знам, че всяко едно тълкувание е субективно и е пречупено през призмата на собствените ми виждания и разбирания за живота, за политиката и за всички аспекти на нашето битие.

Но в процеса на работа прецених, че така поднесени тези сухи факти ми изглеждаха все едно, че гледам сухи тръни в голо поле. И следващите поколения, като ги четат, няма да знаят защо едно нещо се е случило или не се е случило по определен начин.

И затова реших да разтълкувам някои събития, макар че, пак казвам, всичко е от гледна точка на моя субективен поглед и възприемане на живота, от гледна точка на моите виждания, на някаква, макар и малка мъдрост, която съм натрупал през тези седем десетилетия, които съм живял.

Най-важното обаче, което беше водещо за мен и който прочете книгата ще го усети, е, че тя е едно послание. Послание към всички, които идват след нас. А то е, че не трябва да забравяме миналото, независимо от грешките, от лутанията, от заблудите. На всички, включително и на нас.

Другото важно нещо е, че независимо от всичко трябва да бъдем оптимисти, трябва винаги да живеем с надежда. Достоевски има една чудесна мисъл на тази тема: „Да живееш без надежда, означава да спреш да живееш.“

Своите мнения и впечатленията от книгата споделиха също журналистът Кирил Радовенски, бившият началник на РПУ - Мездра о. р. полк. Ивайло Христов, Румяна Легярска и др.

От името на Община Мездра Мирослав Гетов подари на рецензента на книгата Атанаска Петровска букет цветя, а на автора - бутилка червено вино. За финал Николай Василев раздаде автографи и подари по един екземпляр от историческия очерк за село Типченица на всички читалища в община Мездра.