Шведският фолклор е изпълнен с митични образи и обичаи, водещи началото си от древни времена. Въпреки че писмените източници засвидетелстват празника на най-дългия ден от годината през Средновековието, учените смятат, че той е много по-стар още от времената на скандинавските езически народи. Шведският “Еньовден” е езически обичай, но след приемането на християнството той е продължил съществуването си като християнски празник в чест на Йоан Кръстител.

Днес шведското общество продължава тази традиция. Празненствата и неустоимите кулинарни изкушения завладяват страната и дават старт на лятната почивка.

Традиции

Шведският празник се отбелязва между 19 и 25 юни, като тази година датата е 21 юни. Празненствата обикновено продължават през целия уикенд, тъй като привлича и много чуждестранни туристи. Кулминационният момент на празника е майското дърво, което представлява дървен стълб, украсен с брезови листа и диви цветя. Около него се извива традиционно хоро, като се пеят и фолклорни песни. Задължително се изпълнява танца “Малките жаби”, в който всички танцьори подскачат като жаби и размахват ръце около себе си. Този танц е изключително популярен сред шведите и хора от всякаква възрастсе включват в изпълнението му всяка година.

След тържественото хоро около майския стълб, идва ред на богатата трапеза. Тя е във вид на шведска маса и събира в себе си ястия от най-различен характер. Традиционните блюда, които се сервират на празничния обяд, са пушена сьомга, гравлакс (сурова сьомга, подправена със сол, захар и копър), маринована херинга, варени пресни картофки с копър, шведски кюфтенца и др. За пиена задължително се поднася Аквавит - скандинавска високоалкохолна напитка, в превод от латински означава “вода на живота” и тя съпътства празника през целия ден. Най-важната част от празненството се явява трапезата, защото след хорото, всички се събират на голямата дълга маса навън, където могат да споделят остатъка от празника.

Шведският “Еньовден” носи и здраве за тези, които ходят боси в росната трева рано сутринта на празничния ден. В по-далечни времена хората са се търкаляли голи в тревата, защото са смятали, че това ще им донесе сили да се справят с всички болести. Те са вярвали също, че на този ден границата между земята и отвъдното се вдига, поради което растенията придобиват лечебни свойства.

Друг момент от празнуването на най-дългия ден от годината в Швеция е събирането на 7 вида диви цветя от младите девойки. След това те ги поставят под възглавницата си в нощта след празника, вярвайки, че ще сънуват своя бъдещ съпруг. 

Още един неизменен елемент от традицията на този празник е цветният венец, който се изсушава и се пази през годината за здраве.

Празникът днес

В Швеция Midsummer или Еньовден е най-важният празник след Коледа. Ето защо той се е съхранил във времето и продължава да се празнува до днес.

Шведите отбелязват Еньовден в компанията на приятели по своите летни къщи сред природата.

Празникът се отбелязва навсякъде в скандинавската страна, като най-старият музей на открито “Скансен” предлага на туристите да почувстват и да съпреживеят целия празник. Традициите и обичаите, които се демонстрират, започват още в навечерието на шведския “Еньовден” с изработването на венци и пазар. Хора от целия свят се събират, за да бъдат свидетели на този уникален празник.