
На 29 юни Православната църква почита паметта на великите апостоли Петър и Павел, ученици на Христос. Най-важните обстоятелства от техния живот са описани в книгата "Деяния на апостолите" (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията.
Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл "Кифа" (на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи "камък". Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос.
Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него. В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. След Възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство.
Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците. Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни предаден на смърт. Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя. Празникът в чест на светците Петър и Павел е и за предпазване от огън, пожар, гръмотевица и град. В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница.
В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня. В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки петровки. Именници на Петровден са: Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.