Гергьовден, отбелязван по традиция на 6 май, е един от най-почитаните празници в българския народен календар. Посветен на Свети Георги Победоносец — християнски мъченик и воин, — денят съчетава християнски и езически традиции и се празнува както от религиозни, така и от светски среди.

Празнуваме Гергьовден!Село Златолист - храм "Свети Георги"/ БТА

Кой празнува Гергьовден?

На Гергьовден имен ден празнуват всички, носещи имената Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганчо и техните производни. Това е и официалният празник на Българската армия, тъй като Свети Георги е смятан за покровител на воините. Денят е белязан с тържествени церемонии, военни паради и полагане на венци в памет на загиналите за родината.

Народни обичаи и вярвания

Гергьовден бележи началото на лятото в народния календар и е символ на пробуждането на природата, плодородието и изобилието. Празникът е свързан с множество ритуали, най-вече в селските райони, където е бил един от най-важните дни в годината.

Рано сутрин на 6 май момите и младите жени събират роса от полето, защото се вярва, че тя носи здраве и красота. Също така се късат свежи зелени клонки и се сплитат венци, с които се украсяват вратите на домовете, обора и добитъка — като защита от зли сили.

Най-популярният обичай е жертвеното агне. В почти всяко българско семейство на Гергьовден се яде агне, което символизира пролетното възраждане и се принася в чест на светеца. Месото се готви по традиционни рецепти — печено в пещ, с ориз или дроб сърма, и се освещава със светена в църква.

Поверия и символика

В народното съзнание Свети Георги е свързан със силата, смелостта и победата над злото. На иконите той често е изобразяван как убива змей — алегория на борбата с демоните, болестите и лошата реколта. Смята се, че времето на Гергьовден предвещава какво ще бъде лятото — ако е слънчево, годината ще е плодородна.

Съществува и поверието, че на Гергьовден „се захваща млякото“ — тоест, ако на този ден кравите и овцете се доят за пръв път за сезона, млякото ще бъде много и добро.

Гергьовден днес

И до днес Гергьовден остава жив празник – както в градска, така и в селска среда. Семейните събирания, угощенията и ритуалите пазят духа на традицията, дори когато тя се адаптира към съвременния живот. За мнозина този ден не е просто празник на името, а символ на българската сила, жилавост и надежда.