В началото на четвъртия век лъжеучението на Арий се разпространило нашироко. То отхвърляло истината за божеското достойнство на Спасителя. Арианството било осъдено на Първия вселенски събор, станал в Никея в 325 година. По-късно обаче то се усилило наново при царуването на император Констанций (337-361 г.).
Тогава започнало и гонение против православните. Мнозина претърпели изтезания, умрели мъченически за светата вяра. Цариградският архиепископ Павел бил свален и изгонен. Мястото му заел арианин. Арианите възтържествували и ревностно се стараели да разпространяват своето лъжеучение. Привържениците на Павел били жестоко преследвани.
Между гонените за светата вяра в Богочовека Господа Иисуса Христа особено се славели четецът Маркиан и иподяконът Мартирий, и двамата жители на Цариград.
Двамата твърдо държали за божествените догми на светата Църква. Чрез проповед и наставления те се стараели да предпазят християните от опасните заблуждения. Господ ги надарил с мъдрост и красноречие, с които силно действали на християните.
Като видели колко е силно влиянието на Маркиан и Мартирий, властващите ариани започнали да употребяват всички средства, за да ги привлекат на своя страна. Те им предлагали пари.
Обещавали им ходатайство за милост пред императора. Но благочестивите християни твърдо и решително отхвърляли всичко. За тях светата истина била по-скъпа от всички земни блага. Те по-скоро били готови да умрат, отколкото да приемат едно учение, което хулело Богочовека и Го представяло като тварно същество.
Арианите изгубили надежда да ги склонят да приемат лъжеучението. Силни пред двореца, те ги осъдили на смърт.
Християните с чест погребали телата им. Св. Йоан Златоуст, в качеството си на цариградски архиепископ, построил над техните мощи храм "Св. мъченици Маркиан и Мартирий".
