Св. апостол Яков бил син на Йосиф, обручника на св. Богородица, затова се нарича брат Господен. Различаваме го от Яков Алфеев, един от 12-те апостоли, който е брат на евангелист Матей. Различаваме го и от Яков Заведеев, брат на апостол Йоан Богослов.
Яков, брат Господен, се наричал още Малки, защото принадлежал към числото на 70-те апостоли.
Той бил пръв епископ на Йерусалимската църква, а също така той е и писател на първото от посланията в Новия Завет на светата Библия.
Когато по повеля на ангела, праведният Йосиф заминал за Египет със света Богородица и божествения Младенец, Яков отишъл с тях. По-късно, когато Господ Иисус Христос се явил на обществена проповед, Яков започнал редовно да го слуша и повярвал, че той е Син Божи и Спасител на света, и станал негов ученик.
В първото си послание до коринтските християни, св. апостол Павел говори, че след като се явил на повече от петстотин братя наведнъж, възкръсвалият Спасител се явил и на Яков.
След слизането на Светия Дух, Яков, заедно с другите апостоли, останал в Йерусалим. Трудил се наред с другите за разпространение на вярата във възкръсналия Спасител. Той водел най-строг живот. Постил и се молил непрестанно.
Благочестието и светият му живот внушавали у всички членове на Църквата уважение към него, и всички жители на Йерусалим го наричали „праведен”.
