Паметта на Света Великомъченица Екатерина се чества на 24 ноември от всички православни християни в света с особено благоговение и тържественост. В нейна чест се създават църкви, а много манастири са наречени на нейното име.

Славата на тази мъченица била велика и в древността. Павла, знаменита римлянка, основала манастира във Витлеем през 386 година и посветила храма в него на Екатерина. За нея Свети Епифаний говорил на Павла, че Екатерина била родена на остров Кипър, в Саламинската планина в неговата епископия.

Екатерина била по светите места в Йерусалим, а пред яслите във Витлеем дала обет за девство и получила пръстен от Христа. На Запад смятат Света Екатерина за покровителка на учащата се младеж, особено по философия.

Службата за великомъченицата и църковните песнопения, създадени в нейна чест, са от дълбока древност. През девети век известният християнски песнопеец Теофан Никейски и един неизвестен монах на име Вавил написали много песни в чест на великомъченица Екатерина, които днес православната църква изпълнява на 24 ноември.

Празникът на Света Великомъченица Екатерина българите наричат още Катерининден. Хората почитат светицата заради способностите й да лекува бяс и шарка.
Рано сутринта в този ден стопанката на дома омесва 5, 7, или 9 пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на комшиите. Ако в къщата има малки деца, взема две питки, застава на кръстопът и дава на всеки минувач да си отчупи с думите: "Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!"

Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: "Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!". "Амин! - дай, Боже!" - отвръща стопанката и гледа, питките да свършат на нечетно число минувачи, за да бъдат пресечени болестите.
Днес празнуват всички, които носят имената Екатерина, Катерина, Катя и Тина.