Проектозаконът за дейността на психолозите в България отлежава от няколко години в НС и е крайно належащо да се приеме. Това заяви в интервю пред Дарик психоонкологът Свилен Лапаков. По думите му достъпността на психолозите до болнолежащи пациенти е доста ограничена в специализираните болнични заведения у нас, а оказването на психологическа подкрепа е в основата на борбата с болестта и последиците от нея.

Психоонкологията е висш пилотаж. Основна част от борбата с коварните болести като рака, е борбата с личните ни страхове, защото разумът ни ражда най-големите чудовища. В човешкото тяло има 172 вида тъкани, които реагират на тези страхове. Наша работа е да помогнем на пациентите да се научат да сподлеят и да не "бягат" от истината, но и да преборят страховете си, защото те разболяват тялото ни. Древната източна мъдрост звучи: Колкото са хората, толкова са и болестите. Психоонкологът идва на помощ, когато пациентът вече разбира себе си и е пренаредил ценностната си система.

Дефицитът в изразяването на Любовта е съществена характеристика при онкоболните, коментира още Свилен Лапаков. Хората трябва да се научим, че на на първо място е собственото ни Аз.

Слушането на любима музика, близостта до природата, обръщането на погледа „към вътрешното ни Аз“, са само част от нещата, които променят живота ни към по-добро.

„Много хора по света се справят с коварната болест, други имат познанието, че това не е краят…, но е човешко страхът от срещата със смъртта да остава. Онкоболният вярва, че правилото за смъртност важи за другите, но не и за него. Когато човек се изправи пред кончината си, няма как да е атеист! Той е смирен, осъзнат и спокоен“, казва психоонкологът.

За територията на Страха и силата на Любовта - чуйте разговора на Петър Тодоров с психоонколога Свилен Лапаков в аудиото.