Националните външни оценявания в този вид не отговарят на първоначално обявения замисъл да служат като инструмент за обективна оценка на образованието. Те се превърнаха във входен изпит за кандидатстване в гимназия, което на практика направи невъзможен обективния им анализ.

Това се казва в петиция за преразглеждане на сегашната система от Национални външни оценявания и задължителното кандидатстване след 7 клас. Вече никой не знае дали отразяват успехите и неуспехите на системата, на училището, на школите, на конкретното дете или финансовите и организационни възможности на семейството му, гласи още текстът. Петицията се разпространява в интернет и към момента е подписана от около 2 100 души

Вместо да служат за инструмент за повишаване на качеството на образованието, НВО и съпътстващите го явления като масово посещаване на школи и частни уроци задълбочават социалните неравенства и спосбстват за все по-широкото разтваряне на ножицата между училищата, се казва в петицията.

Негативните ефекти от този подход се утежниха още повече с навлизането на задължителното обучение в профилирана или професионална паралелка в гимназиален етап. Така нареченият „избор“ не е осъзнат и свободен, а принудителен и ограничен, смятат авторите. Според множество изследвания ранното профилиране е крайно непрепоръчително в съвременните условия, а в България – макар привидно заложено за втори гимназиален етап – то се оказва предопределено още от 13 или 14-годишна възраст.

Смятаме, че сегашният модел на принудителен и ограничен  псевдоизбор на профилирана или професионална паралелка, при това осъществен чрез кандидатстване с НВО, е порочен и вреден, гласи още текстът на петицията. 

С нея се настоява за провеждането на задълбочен анализ и дебат относно целесъобразността на Националните външни оценявания, използването им като инструмент за вход в следващ етап на обучение и задължителния избор на профилирана/професионална паралелка след VII клас.