Написана в сътрудничество с Валери Пероне, удивително четиво за родовата памет, за схемите на повторение в живота ни и за преодоляването на хроничните страдания, за умението да се вслушваме в тялото си, вместо да издевателстваме над него. Защото всички искаме да сме здрави и да живеем до дълбока старост.
Безгрижното детство отлита, когато двегодишното момиченце загубва майка си. Въдворена от роднините на баща си като послушница в манастир, Мириам не се задържа там и поема по житейския си път. В зряла възраст я диагностицират с напреднала форма на рак, същата болест, която е отнесла майка ѝ навремето. И когато медицината „вдига ръце”, един мъдър глас ѝ нашепва, че тя ще живее… Гласът на тибетски лечител, когото сякаш „Провидението“ ѝ изпраща. Мириам оздравява и прегръща мисията да спасява човешки животи, тъй както е бил спасен нейният. Изучаването на източната медицина, физиологията, психологията и психоанализата ще я превърне в терапевт, който през следващите десетилетия ще помага на хората. Водещо начало в нейната работа е холистичното разбиране за телесното и духовното. Паметта на тялото е съхранила спомена за триумфите и травмите, всичко, предадено ни чрез семейната и родовата памет, погребано под пластовете на поколенията и на времето, но направляващо окултно живота ни.

Мириам Брус, която напусна този свят през септември 2024 г. на преклонна възраст, има множество публикации, съвместна работа и контакти с изследователи и лечители зад гърба си и е върнала към живота стотици хора. В продължение на 40 години тя работи в областта на личностното развитие, прилагайки метод, наречен „паметта на тялото“. От многобройни наблюдения научаваме, че повторението на разстройствата в живота често има трансгенерационен аспект: болестта или страданието се възпроизвеждат циклично, през няколко поколения. Уважаваната Ан Анслен Шютценбергер, професор по психология в университета в Ница, изнася в книгите си много фрапантни случаи на повторения, за които на този етап не съществува научно обяснение. Работата на Мириам Брус се състои в това да илюстрира въпросния феномен и да доведе до осъзнаването на емоциите, които той крие, за да „изтрие“ енграмата в паметта на пациента и да го освободи от нея.
„Ние не сме хора, които понякога имат духовни преживявания, а духовни същества с човешки опит“, казва Теяр дьо Шарден. Точно на това ме научи животът.“


/Мириам Брус/