Паметникът на Христо Ботев вече е цял. Реставрационните дейности в ателието в София ще приключат до няколко дни и на 28 май ще бъде монтиран отново във Враца. За това информира в социалните мрежи кмет Калин Каменов.
По този начин той успокои врачани, че общинска администра-ция ще спази своя ангажимент, емблематичният паметник на Войводата да се върне от реконструкцията си в навечерието на 1 юни - Денят на Враца.
Бронзовата статуя на Христо Ботев, дело на Владимир Гиновски, беше демонтирана от мястото, на което е поставена още през 1964 г. - на централния площад във Враца, като 9-метровият паметник беше свален от мястото му с кран.
Около 3 часа отне демонтирането и подготвянето му за транспортиране до столицата за реставрация, която трябва да завърши до навечерието на Ботевите дни.
Врачани очакват с нетърпение символа на града, който по думите на кмета Калин Каменов, вече е готов и през новата седмица се очаква отново да бъде поставен на централния площад във Враца, където е поставен през далечната 1964 г.
Легендарният паметник на Ботев във Враца отново ще извиси снага на града под Околчица. Припомням, че средствата за ремонта му бяха осигурени чрез благотворителни инициативи от врачани. Допълнителни средства бяха отпуснати и от Министерския съвет по времето на служебното правителство на Димитър Главчев.
Паметникът е символ на Ботевата саможертва. Откриването му е станало на 2 юни 1964 година.
От тогава до днес, всяка година на 1 юни вечерта, жителите на Враца и родолюбци от цяла България се събират пред него, за да отдадат почит на Христо Ботев.
Малцина, обаче, знаят, името на скулптора, изваял този символ на величавия подвиг на революционера и неговите четници. Името му е Владимир Гиновски, един от най-талантливите ни скулптори, който почина в скромно забвение на 23 декември 2014 година.
Този изключителен творец е роден в с. Галичник на 4 юни 1927 година. По онова време то е на територията на Кралството на сърби, хървати и словенци (дн. Северна Македония).
Сред фамилията на Гиновски имало иконописци и резбари, представители на прочутата Дебърска художествена школа.
Владимир Гиновски заминава за София и се записва в Художествената академия. Негови учители там ще станат едни от най-известните ни творци по онова време - Иван Лазаров, автор на скулптурата "Майка" пред гроба на Димчо Дебелянов в Копривщица, специализирал в Мюнхен и Дрезден; и Андрей Николов, авторът на бронзовия лъв пред Паметника на незнайния воин в София, смятан за "мост с европейската култура".
Владимир Гиновски се учи при най-добрите и създава едни от най-знаковите паметници за България, повече от 50 на брой. Някои от тях са на родна територия, други - отвъд границите ни, като паметника на Левски пред българското посолство във Вашингтон, САЩ.
Техни копия има в Мурманск, и в двора на Българското посолство в Рим.
В края на живота си Гиновски живеел с болестите си на възрастен човек, далеч от почестите и славата на своите бронзови герои. Домът му, по някакъв съдбовен парадокс, е бил на столичния бул. "Христо Ботев".
Там Гиновски изживява старините си, почти самотно, в компанията на сестра си Фроска. В едно интервю разказва какви трудности е срещал, за да реализира проектите си:
Аз съм аполитичен. Седем пъти се явих на състезания за паметника на Кирил и Методий пред Народната библиотека, и все нещо не достигаше на журито. Накрая вдигнаха ръце и рекоха: Да му дадем работа на този амбициозен млад човек!"
Когато се явил на конкурс за паметник на Ботев във Враца, бил още млад и неуверен, но възторжен. Направил различни варианти, за да постигне хармония с величавия фон на Балкана. След много години казва: "Ако трябва пак да интерпретирам образа на Ботев - може би ще е различен, но възторгът ми няма да се охлади".
Тържествата при откриването на паметника на Христо Ботев - са в присъствието на Н.В. Княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов, на централния площад във Враца, 27 май 1890 г. (Старият паметник е бил демонтиран през 1955 г.)
Владимир Гиновски бе носител на орден "Кирил и Методий". От 1972 година до смъртта си няма други награди, въпреки огромния брой знакови паметници, на които е автор.
През 2007 година тогавашният министър на културата - проф. Стефан Данаилов му връчи грамота, плакет и парична награда, за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура - по случай 24 май.
През юни, когато ремонтираният паметник на Ботев отново извиси снага над Враца, отново ще си припомним името на скромния творец, който със сърце и душа го е изваял, за да пребъде през вековете като символ на величавия подвиг на героите. Човекът, който вече не е сред нас, но ни остави вечност в камък - Владимир Гиновски.
Много българи не знаят, че преди паметника на Гиновски, във Враца е имало друг паметник на революционера.
Всъщност, първият паметник на Ботев е бил и първият скулптурно-архитектурен паметник изобщо в Княжество България.
Той бил открит на 27 май 1890 година, в присъствието на княз Фердинанд, министър-председателя Стефан Стамболов, близък приятел на Ботев, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.
Средствата за паметника били събрани предимно от дарители, а автор на паметника е австрийският професор по изобразително изкуство Густав Еберлайн.
При моделирането на Ботевата глава той получил помощ от българския художник Антон Митов.
Проф. Густав Еберлайн бил един от най-известните скулптори на своето време в Европа; автор на уникалната статуя на Гьоте в Рим. А помощникът му - българския художник Антон Митов, става професор в Художествената академия в София. През 1891 година Митов прави портретна скица с креда на Христо Ботев, която тогава била публикувана в сп. "Илюстрация-Светлина". Но и неговото име днес помнят и знаят малцина.
Малко любопитни факти за първия паметник: Проф. Еберлайн използвал при моделирането снимка на Ботев, на която той бил сниман с братята си Стефан, Кирил и Боян в Букурещ, малко преди заминаването му с четата за България. Т.е. това е една от последните снимки на революционера.
Металните плочи на паметника били отлети във Виенската фирма за метални конструкции "Вагнер". Върху постамента на паметника били изписани 190 имена на четници и поборници, както и барелефите на близки съратници на Ботев - революционерите Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски. Паметникът бил ограден с ажурна метална ограда, с лъвски глави в четирите краища, също отлети във Виена.
А инициативата за този паметник била на тогавашния кмет на Враца - Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов.
През 1991 година било извадено от там, и отново поставено върху постамента. Но през 2010 година Общинският съвет на Враца решил, че не може да има два паметника на Ботев в града, и отново пратили първия "на склад".
Към злощастната скулптура проявили интерес от ФК "Ботев", а инициативни граждани предложили да го поставят на видно място на Ботева поляна, но общинарите не се съгласили с тези предложения - казали, че мястото му е в музея.
През 2022 годдина историк отново повдига въпроса, паметникът да бъде монтиран отново в естествена среда - на открито.
Идеята била да бъде монтиран в с. Косталево, осигурени били и средства. В процеса на обсъжданията, станало ясно, че старият паметник е бил буквално "разчленен" от времето на демонтажа му .
