Паметна плоча за щаба на Втора българска армия през Балканската война откриха в Свиленград, като част от празничните прояви за 110 –годишнината от освобождението на града. Мраморният надпис е поставен на сградата на Общинската библиотека. На това място през 1912 г. е бил конакът и в него е бил разположен щабът на освободителите на Свиленград с главнокомандващ генерал Никола Иванов.


Инициативата за паметната плоча е на общинската структура на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. „Най-доброто място за този паметен знак е точно тук, до паметника на ген. Никола Иванов”, отбеляза на церемонията по откриването ръководителят на местната организация Петър Марков. 


Слово за живота и делото на ген. Никола Иванов представи известният историк Димитър Гилев. Той определи ген. Иванов, като „баща на българската армия, един от създателите на непобедимата българска армия, пред която европейски държави свалят знамена в знак на почит“. И призова да не оставяме на забрава героите си, а младите хора да възпитаваме в свободолюбие.


Щабът на Втора армия с командир ген. Никола Иванов е сформиран в началото на мобилизацията на 17 септември 1912 г. в Пловдив. На 26 септември щабът се премества в Търново Сеймен (Симеоновград). В първия ден на Балканската война на 5 октомври ген. Иванов придружава главнокомандващия цар Фердинанд, помощник-главнокомандващия ген. Михаил Савов и част от офицерите от Главната квартира до височините край с. Бисер, откъдето наблюдават настъплението на българските войски и превземането на Свиленград. На 10 октомври щабът се премества в Свиленград и остава тук до края на февруари 1913 г. Стратегическото решение за атаката на Одринската крепост е взето и подготвено в Свиленград. За това на 9 декември 1912 г. тук се събира специална комисия под председателството на ген. Иванов и с членове ген. Георги Вазов, ген. Степан Степанович - командир на Втора сръбска армия, ген. Пантелей Цонев, ген. Симеон Янков и други офицери. Извършената в Свиленград щабна оперативна подготовка е здравият фундамент, който осигурява успешния изход на атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г.