Един от символите на България е маслодайната роза. Розовото масло и продуктите с роза, са най-разпознаваемите български продукти на световните пазари. За запазването на качеството на българската маслодайна роза, през 2020 г беше приет закон, с който може да се създават насаждения само с качествени и сертифицирани семена. Началото на този занаят е дълъг, а историята на маслодайната роза датира години назад в миналото.

Дарик

За родина на маслодайната роза се смята Южна Азия. Там тя се отглежда предимно за декорация. В историята липсват данни за това кога и къде е започнало производството на розовата вода и розовото масло. Предполага се, че процесът се е извършвал още през IX век в Египет и Индия. Най-големият производител на розова вода през Средновековието е Персия. Тя е изнасяла за Китай и Индия, като цената била висока. През XVI век производството на розово масло започва да навлиза в Европа. Търсенето е по-голямо от производството, ето защо продължава вносът на персийското масло.

Снимки: Getty Images и Дарик, архив

От миналото до днес: историята на маслодайната роза

Раждането на Розовата долина

В този период маслодайната роза започва да се отглежда на Балканския полуостров и в части от Османската империя. Първите насаждения на територията на България са от 1712 г в село Войнягово, Карловско. Засажданията в подбалканските котловини в областта между Карлово, Казанлък и Стрелча, днешната Розова долина, започват в средата на XIX век. Розовата долина е една от най-големите розови градини в света, а качеството на произвежданото розово масло от местния сорт Казанлъшка роза е много високо.

От миналото до днес: историята на маслодайната роза

Производство на розово масло

Розоварните в миналото, познати още като гюлпанати, се застроявали в близост до чиста течаща вода, която се използвала при производство. Преработката се извършвала в медни казани. За производството на 1 килограм масло, са необходими между 3000 и 6000 килограма розов цвят, като всичко това се бере на ръка. Благодарение на дъгата практика в производството на ракия, българите развили нови методи в производството на масло. Пример за това е дестилирането в медни дестилационни съдове, подгрявани на огън, в началото на ХХ век. Чрез тях те увеличили количеството на полученото розово масло без да губят от неговия аромат и качества.

Юнски рози в Борисовата градина, София

Тогава Карловският регион заема водеща позиция на пазара на розова вода и розово масло. Засадените площи достигат до 38 220 декара, от които се добиват 7 483 367 килограма розов цвят годишно. Влияние върху производството оказва икономическата криза на 30-те години на миналия век. Много от насажденията са унищожени, а възстановяването им отнема десетки години. 

Износ на розово масло от България 

През 19 век, основната цел, с която се произвежда розово масло е търговия. Основните градове, с които България търгува са Одрин, Цариград и по-големите европейски държави като Австрия, Франция и Великобритания. Съдовете за пренасяне на маслото, така наречените конкуми, се изработват от медна ламарина, калайдисана отвътре и отвън. Конкумите, които се използват за износ са с вместимост от 20 грама до 5 килограма, а за съхранение - от 5 до 120 килограма. За да се предпазят от счупване, те се опаковат в мек филцов плат и се нареждат в дървени каси.

Мерни единици при розите

Единицата, с която се измерва произведеното количество розово масло се нарича мускал, той е равен на 4.9844 грама. Годишно в България се произвеждат между 2 и 4 тона розово масло, като 80% от тях се намират в районите около Карлово и Казанлък. Това превръща страната ни в един от най-големите световни производители на масло. 

От миналото до днес: историята на маслодайната роза

Розоберът в България

По традиция розоберът се отбелязва всяка година в последната събота на месец май. Той е съпроводен с тържествено откриване и организиране на характерни за района ритуали. Тържествата започват рано сутрин с началото на розобера и продължават до вечерта.  

От миналото до днес: историята на маслодайната роза

Къде се използва розовото масло

Розовото масло става все по-популярно заради голямото разнообразие от ползи в грижата за кожата и здравето. Със своите незаменими ароматни свойство, българското розово масло се използва в парфюмерийната и козметичната индустрия. Приложение намира в ароматерапията и козметичните процедури. То има стягащи свойства, както и богат антиоксидантен, хидратиращ и охлаждащ ефект. Лекува кожни инфекции като акне, екзема и дерматит. Розовото масло намалява стреса, безпокойството, нервността и понижава кръвното налягане. Ползите и качествата, които притежава розовото масло са много, това е и причината да бъде толкова търсено и предпочитано от козметичните компании. 

От миналото до днес: историята на маслодайната роза