Ако една или няколко години по изключение не се спази 3-процентният дефицит, това само по себе си не води до нарушаване на дългосрочната фискална перспектива пред страната ни. Такава е позицията на КНСБ, представена по време на пресконференция от президента за конфедерацията Пламен Димитров. Той подчерта, че България съумява да спази и изискването за 60% дълг от брутния вътрешен продукт.
От КНСБ настояха за ръст на доходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10% от 1 юли т.г., като целта е компенсиране на прогнозната инфлация до края на настоящата календарна година.
Сред другите искания са 524 млн. лв. за поддържане на средната заплата за педагогическите специалисти на 125% от средната работна заплата за страната, съгласно сключения Колективен трудов договор. Конфедерацията отбелязва и необходимостта от 248 млн. лв. за компенсиране на инфлацията от последните две години за всички министерства и ведомства. 850 лв. минимална работна заплата от 1 юли също остава искане на КНСБ.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
Още по темата
- Годишната инфлация в еврозоната през юни се очертава 2,0 на сто
- Солената цена на сладкото: Какаото струва с 200% повече в сравнение с 2024 г.
- “Възраждане” търси подкрепа от „Величие” и МЕЧ за нов вот на недоверие
- Преди да приемем еврото: КНСБ започва ежемесечно наблюдение на 20 стоки от малката потребителска кошница