От къде започва световният потоп и защо Ниагара прилича на локва в сравнение с водопадите Игуасу?

Как бе създадена магнетичната статуя на Исус Христос, пред която се прекланят милиони вярващи в Рио де Жанейро?

Кой е най-красивият град на земята?

Разкрита ли е тайната на гробището за кораби при Нос Добра надежда?

Каква среща само! На водка с КГБ в Украйна!

Коя е тази страна, където пътешественикът е посрещан като най-скъп гост? Хранят го, поят го и го благославят!

Кога колумбийците най-после ще решат кървавият наркобос Пабло Ескобар ли е емблемата на страната им, или великият писател Габриел Гарсия Маркес?

Как божиите ръце на филипинските лечители изцеряват болни и сакати?

Какви обиколки прави Бай Ганьо по далечни земи, за да наглася избори?

И кой е изводът накрая? Поклон пред хляба и пред простите неща в човешкия живот...

На всичките тези и на още много други въпроси отговори ще намерите в книгата „От Гърлото на дявола към Завоите на смъртта” („Симолини 94”) на Стойко Иванов.

Кой е този нов автор, за когото максимата „Колкото по-далече, толкова по-непознато” е сериозен стимул да направи пътуванията по световните пътища свое постоянно хоби?  Той е неизвестен писател,  но още с първата си книга се представя като страстен пътешественик и заразителен разказвач. Завършил е  политология в Софийския университет „Климент Охридски”, после прави магистратура по „Европейски изследвания”. България и Европа се оказват тесни за стремежа му да опознава нови земи и хора. Любопитството го води по далечни страни. За петнайсетина години е обиколил седемдесет държави на пет континента – от Азия до Америка.

В книгата си Стойко Иванов внимателно се вглежда в природата, историята и съвремието на посещаваните от него страни, за да опише после срещите си със земни чудеса, с чужди култури, с интересни хора. Свежият му хумор задържа читателското внимание. Приключенията, свързани с посещения на опасни и тъмни  места, създават напрежение и читателят  следи развоя на събитията със  съпричастност и голям интерес.

Ето го Рио де Жанейро – едно от магическите места в света, ето го и чичо Рикардо – собственик на малко хотелче, който с невероятното си гостоприемство и чудната си щедрост се грижи за гостите си от далечна България. Но ето я и същинска Бразилия – страна с 210 милиона души население, страна на прогрес и възход, но и страна на наркотици, на наркобанди, на насилие и мизерия, която в момента е едно от най-опасните места в света. А бразилските фавели са най-известните гета в Латинска Америка.

В ЮАР пък  има села и градове, в които бели хора не могат да влязат, защото не се знае дали ще оцелеят. В миговете, когато се прехласваш пред величието и красотата на природата, на създаденото от човека, на някого прерязват гърлото, на друг отнемат живота  с нож или куршум. На няколко минути в ЮАР се извършва злодеяние, всеки четвърти мъж си признава, че е извършвал насилие.

Оказва се, че историята, която знаем от операта „Летящият холандец”, не е фантазия, защото гробището на стотици морски съдове около Нос Добра надежда съществува и днес. То е страшилище за моряци и капитани.

Разказът на Стойко Иванов за водопадите Игуасу – едно от седемте нови природни чудеса на света, е замайващо интересен! Водопадите са „смазващо, невероятно съвършенство на природата”! Ненапразно първата американска лейди Елинор Рузвелт възклива при вида им: „Горката Ниагара!” И тук неизбежно правим паралел с разказа на големия ни писател  Алеко Константинов за Ниагара и описанието на Стойко Иванов, който достойно се представя като негов ученик и последовател.  

Говорим често за славянското и християнското гостоприемство, но има в света и други религии и култури, които възпитават в желязното правило да се посрещнат и нахранят чужденци и пътници, да се окаже помощ на хора в беда. Това се случва на Стойко Иванов и неговите спътници в Иран. Там всичко е странно, шокиращо, като например пътуването с такси – мотор „Симсон”, мечтата на моториста у нас, но преди половин век! Следва луд пазарлък, сетне натъпкване един зад друг, по-точно един върху друг, и щуро препускане с моториста-виртуоз, който за 30 минути не спира на нито един червен светофар в откачения трафик и накрая... ги завежда на съвсем друго място! Шашардисани и щастливи, че са живи, нашите пътешественици са сигурни: „Повече на мотор в Техеран – НИКОГА!”

Следват срещите с невероятно гостоприемните иранци, като например с Енсие – учила в Ростов. Тя завежда българската група в заведение, поднася им две табли с храна и им се радва от съседната маса, като ги гледа как омитат всичко за нула време. Когато нахранените пътешественици я питат защо тя не яде, отговаря, че е щастлива да ги нагости, както повелява нейната религия, и казва: „Бог е един за всички и той е в сърцето!” После  тихо потъва в реката от хора...

Приключенията на автора и неговите спътници са многобройни – спане в молитвена стая под погледа на Аллах, друг път пък нощуване в компанията на дузина плъхове, после операция, извършена от филипински лечители, които с голи ръце изчистват организма от болести и нечистотии. И това е преживял Стойко Иванов.

Представяне на книгата на 15.12.22, 18:30 часа, клуб "Перото".