Средна оценка между “Слаб 2” и “Среден 3” дават обществените нагласи на последните трима, заемали поста “главен прокурор”. Това сочи проучване на социологическа агенция „Глобал Метрикс“ по поръчка на Български институт за правни инициативи (БИПИ). Изследването е направено в периода 26 ноември - 15 декември 2024 г.
Според общественото мнение работата на прокуратурата под ръководството на Сотир Цацаров (изследване на БИПИ от 2019 г.), Иван Гешев и Борислав Сарафов по петстепенна скала от 2 до 6 се концентрират в позициите „слаба“ и „средна“. Средната оценка за резултатите от дейността на обвинението в мандата на Сотир Цацаров е била 3.05, за Иван Гешев е 2.75, а за Борислав Сарафов – 2.81, посочват от БИПИ.
Снимка: Сотир Цацаров (вляво) и наследника на поста му Иван Гешев / Архив
Проучването обаче показва, че, докато при Сотир Цацаров обществените оценки са били също критични, но изтеглени в по-умерените позиции на скалата, мнението за работата на прокуратурата при Иван Гешев достига два пъти повече слаби оценки. Същата тенденция се запазва, макар и леко смекчена, в оценките за Борислав Сарафов.
Според проучването оценките и за тримата главни прокурори показват силно критични мнения, а те от своя страна са индикатор на слаби резултати в справянето с битовата престъпност и в борбата с корупцията по високите етажи на властта.
Снимка: Иван Гешев и тогавашния му заместник, който днес е и.ф. главен прокурор и кандидат за титуляр на поста / Архив
Работата в тези направления гражданите виждат основно като кампанийна, а преобладаващото мнение е, че прокуратурата се използва за политически цели и няма никакви ползи за обществото от работата на главния прокурор.
Съдебната реформа - в застой
Над две трети от българите са на мнение, че съдебната реформа е в застой. Между ⅕ и 1/3 от запитаните все пак виждат някакви, макар и много слаби, резултати в отделни направления.
Според общественото мнение основните причини за неосъществената съдебна реформа са интересите на различни обществени кръгове, които работят за това, съдебната реформа да не се реализира (56%), както и политическата криза (37%), и липсата на политическа воля (35%) за реформи в този сектор. Около 1/3 от запитаните са склонни да посочат и липса на воля сред магистратите, което показва, че, от гледна точка на общественото мнение, няма „невинни“ за неосъществената съдебна реформа, информира БИПИ.
Снимка: Архив
Като контрапункт на тези оценки, мнението, че няма обществена подкрепа се споделя от едва 9% от запитаните. Налице е широк консенсус за важността на съдебната реформа. На това мнение са почти всички (75% смятат, че съдебната реформа е много важна, а 20% я смятат за по-скоро важна). Българите задават широк кръг приоритети за съдебната реформа в следващите няколко години, като най-важните за гражданите са: реална и ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта (81%), независимост на съда (75%), бърз съдебен процес (61%), борба с битовата престъпност (55%), отчетна и ефективна прокуратура (54%), борба с домашното насилие (50%).
