Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда увеличението на минималната работна заплата от 1 април. Предвиденото увеличение е с малко над 9%, като от 650 трябва да стане 710 лв. Чистата сума, която ще получават работещите на минимална заплата ще е 550,94 лв., което е с 33% над линията на бедност от 413 лв.
Социалните партньори ще разискват и удължаване на мярката за запазване на заетостта 60/40 до 30 юни. Продължаването на мярката ще се финансира с 300 млн. лева, а очакванията са от март до юни средно да бъдат съхранени над 65 000 работни места на месец.
Ръстът на минималната работната заплата стимулира заетостта, вътрешното търсене, реалния икономически растеж, извежда ниско платените работници от бедност и спомага за редуциране на социалните индикатори. Това заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
Според него ръстът от 9,1% на минималната работна заплата от 1 април е недостатъчен, като посочи, че инфлацията за февруари е 10%.
"Акцентирахме върху това, че всъщност за първи път българинът, от едно десетилетие, губи реална покупателна способност. Не обвиняваме никого. Просто настояваме за още един ръст на минималната заплата в рамките на предвидената актуализация през лятото на 2022 година... Поне на 750 лв. и привеждането МРЗ в съотношение със средната от 50%, както препоръчва и директивата за адекватни минимални работни заплати", обясни той.
Любослав Костов заяви, че синдикатите не са съгласни с това по паритетна покупателна способност и в номинален план минималната заплата у нас да е най-малка в Европейския съюз и да се сравняваме със страни като Черна Гора, Албания и Северна Македония.
"Няма абсолятно никакви аргументи, теоритични, емпирични, и морални, и социални за това да не продължи този ръст на МРЗ. Намеренията на изпълнителната власт са точно в тази посока- да интегрира минималната заплата с директивата", допълни Костов.
От своя страна Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара коментира, че бележките на работодателите са свързани с това, че при приемането на бюджета за 2022 година не е била направена оценка на въздействието на минималната работна заплата:
"Особено по отношение на микро, малките и средните предприятия в България, социално-икономическият ефект за тях, според нас ще бъде сериозен. Но по-важното е, че ние от няколко години, апелираме МРЗ да не се определя по административен начин, а с ясни и обективни критерии, посочени в Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България вече е ратифицирала", обясни той.
Митрев уточни, че на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество всички са подкрепили удължаване на мярката 60/40 до края на юни.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
Следвайте ни и в Инстаграм
