Няма как младите хора да станат успешни в професионалното си развитие днес, ако не са грамотни, коментира в предаването "Новото време" по Дарик Нина Чочева - доктор по филология и преподавател по съвременен френски език​.

За всички абитуриенти, студенти и млади хора, които искат да се реализират успешно в живота, е въпрос на личен избор какво ниво на грамотност искат да имат.

Zdr ko pr?  (Здравей! Какво правиш?) и други подобни съобщения, написани на „шльокавица“, са свързани с ежедневната комуникация помежду им днес. Но, според експерта по филология, е добре те да знаят, че когато започнат професионалната си реализация, този изказ е крайно неприемлив. Правилното писане и говорене са част от личния "бранд"* на всеки човек, категорична е Нина Чочева. Младите хора имат все повече трудности да изразят мислите си, а богатството на речника също е от огромно значение и белег за грамотността им.

Нивото на родния ни език все повече пада. Учим чужди езици, но не познаваме правилата на родния си език. Пълният член и затварящата запетая са най-срещаните проблеми ..., уточнява още Чочева.

Знанието и образованието са били приоритети за старите български родове. Семействата не са могли да образоват всичките си деца, затова избирали едно от тях, което да изпратят на училище, припомня родовият терапевт и водещ на „Новото време“ Аида Марковска.

Днес конфликтът между родителите и  учителите става все по-сериозен, което се отразява на грамотността на младото поколение.

Грамотното писане и правилното говорене са предизвикателство за всеки един българин. Потопени в забързаното ежедневие и раздвоени между имейлите на компютъра и съобщенията в телефона, забравяме за изказа и правописа. Неправилно писане в социалните мрежи, определено води и до "черни дупки" в комуникацията между всички.

Грамотността на съвременния човек влияе и на умението му да селектира и анализира информация.  Това включва и изборът на книги, които четем - така, както избираме и източниците си на информация, от които се осведомява ежедневно.

Защо на децата днес не им е интересно да ходят на училище? 

Защо има български домове, в които няма книги**, но има българи, които възраждат читалищата  у нас?

Защо възрожденските българите са били ревностни пазители на езика ни, а в наши дни съществува пълна анархия в употребата му? - слушайте в този епизод на "Новото време" с родовия терапевт Аида Марковска и със специалното участие на Нина Чочева - доктор по филология и преподавател по съвременен френски език​.

***

*Думата „бранд“ е възприета за употреба в съвременния език на комуникация и може да се преведе на български (в конкретния смисъл) като „личен образ“, „личен имидж“.  Според Нина Чочева, някои от новите думи, които навлизат в българския език, са приемливи.

** Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците - PISA,  публикува интересни данни, според които броят на книгите в дома е индикатор, който се използва в много образователни международни изследвания.  Те отчитат, че колкото по-голям е броят на книгите в домашната библиотека, толкова по-висок е средният резултат на българските ученици в различни области.  От голямо значение е и общият културен климат в семейството.

Автор и водещ: Аида Марковска 

Продуцент и редактор: Лалка Златанова

Аудио и видео монтаж: Петър Тодоров