Новият проектобюджет е свит с 2 млрд. лв. в сравнение с този, предложен по рано от служебния кабинет “Главчев”. Правителството на Росен Желязков публикува държавния бюджет тази нощ, а от цифрите става ясно, че промени не са правени с голям размах. Нещо повече - скептиците допускат, че така пътят на България към еврозоната остава все по-неясен.
При положение че в ГЕРБ приеха като реалистични оценките за дупка в държавните финанси за 2025 г. в размер на около 18 млрд. лв. (8.3% от БВП), която трябваше да се свие на 6.4 млрд. лв. (3%), за да се изпълни критерият за еврозоната, Петкова е успяла да свие разходите само с 2.2 млрд. лв. (1% от БВП), а не с около 12 млрд. лв. (към 6%), колкото беше необходимо, посочва “Медиапул”.
Пенсиите
Очертава се, че основният конфликт ще е с предвиденото увеличаване на пенсиите. Вместо с очакваните 8-9 процента, пенсиите през тази година ще се вдигнат с 5%. Минималната пенсия от 1 юли ще стане 609, 60 лв., а не 630 лева, каквито бяха предварителните разчети.
Със законопроекта е предвидено, че през 2025 г. пенсиите няма да се осъвременяват по "швейцарското правило", а по нова формула, която реално свива увеличението.
Максималната пенсия остава както и досега 3400 лв., въпреки че е заложено повишаване на максималния осигурителен доход.
Осигурителен доход
Предвижда се минималният осигурителен доход да се вдигне на 1077 лв. от първи април от сегашните 933 лв, съобщи Капитал. Така той ще се изравни с минималната работна заплата, която влезе в сила от началото на годината, каквато е и практиката по принцип. Тази промяна ще засегне най-вече самоосигуряващите се.
От същата дата се увеличава и максималният осигурителен доход - с 380 лв. до 4130 лв. или ръст от 10%. И двете предложения бяха част от проектобюджета на служебния кабинет "Главчев" от края на декември миналата година, който впоследствие беше оттеглен от правителството на Росен Желязков, припомня Капитал. Тогава разчетите на финансовото министерство показваха, че от по-високия максимален осигурителен доход може да се очакват около 300 млн. лв. повече приходи през тази година, но сумата вероятно ще е по-ниска, тъй като промяната ще влезе в сила по-късно. Ако предложението максималният осигурителен доход да се увеличи до 4130 лв. бъде гласувано и от парламента, от април общият разход за осигуровки на хората с високи доходи ще се вдигне със 124 лв. на месец.
Прагът ще продължи да расте като за 2026 г. се загала да стане на 4430 лв., за 2027 г. - 4730 лв. и за 2028 г. - 5030 лв.
Практически финансовият министър Теменужка Петкова е запазила в голяма степен силно завишените приходи, заложени от предшественичката ѝ на поста Людмила Петкова, подчертава Медиапул. В новия проект са записани 90.3 млрд. лв. общи приходи, което е с 2.2 млрд. лв. по-малко от заложените в проекта "Главчев". Спрямо реалните постъпления през 2024 г. обаче това е увеличение с 18.3 млрд. лв., което отново поставя въпроса доколко подобна прогноза е реалистична.
От сметките е извадена и нереалистично високата вноска от 1 млрд. лв. от БНБ, като тя е свита на 550 млн. лв., след като управата на банката се оплака, че Министерството на финансите иска да декапитализира БНБ. Помощите и даренията са запазени на 7.4 млрд. и в двата проектобюджета.
20% ДДС за ресторантьорите, хляба и брашното
Правителството е заложило запазване на стандартната ставка от 20% ДДС за ресторантьорите, хляба и брашното. Правителство предлага връщането на задължителната регистрация по ДДС при годишен оборот от 100 000 лева (50 000 евро), а не при 166 000 лева, както е сега.
До 2028 г. България няма да излезе от политиката на дефицитите и трупането на нови дългове, като "дупката" ще бъде свита минимално - до 2.2% през 2028 г., предвижда прогнозата на Министерството на финансите, която ще се оценява за присъединяването на България към еврозоната, припомня Медиапул.
Годишната инфлация се превижда да бъде в размер на 2.4% през 2025 година, а след това да варира около 2%.
Брутният вътрешен продукт е прогнозиран да нарасне с 2.8% тази година, с 3% - през 2026 г., а след това с по 2% годишно.
Максималният размер на държавния дълг към края на 2025 г. не може да надвишава 59.8 млрд. лв, а новопоетите задължения трябва да са в рамките на 16.9 млрд. лв, се посочва в анализ на Медиапул.
