Сред всички красиви традиции по света, една от най-уникалните е тази на мартеницата в България. На първи март всеки българин с гордост закичва червено-бели конци, които обявяват пристигането на пролетта и новото начало. Но зад този обичай стои не само красивата традиция, а и много легенди, които са свързани с него.
Откъде се е появила мартеницата?
Символът на мартеницата, изработен от бял и червен конец, е повече от просто украшение, той носи в себе си дълбока история. Ето едни от най-известните легенди, които трябва да знае всеки българин:
Хан Аспарух
Според тази легенда хан Аспарух получава подарък от своята сестра - мистична китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Лястовицата пристига точно на първи март, откъдето идва началото на традицията всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука. Когато Аспарух завързва белите и червените конци, той изпраща силно послание за обединение и солидарност сред българите.
Хан Кубрат - легенда
Друга легенда разказва, че владетелят на прабългарите хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят.
След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетел, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание. Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.
Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак, за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина. След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали. Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.
Мартеницата като връзка между българите
Общото в двете легенди е връзката между червеното и бялото на мартеницата с историята на българския народ. Червеният конец се свързва с кръвта на братята и борбата за свобода, докато белият конец символизира мир и ново начало.
Мартеницата продължава да бъде не просто един символ, но и връзка към древните корени и вълнуващата история на българския народ. С тази традиция всеки българин носи в себе си част от миналото и надежда за бъдещето.
