Най-доброто списание в света за пътуване гостува на печатното издание на Дарик “Dolce far niente”

Списание “Holiday” излиза няколко месеца след края на Втората световна война. Първият му брой е на пазара през март 1946 година, а последният — през 1977. В определени моменти тиражът му достига един милион копия.

През 2014 година, парижанинът Франк Дюран, арт директор от висок калибър, реши да издава Holiday отново. И така до днес, последният брой излезе наскоро, посветен е на Париж и е под номер 392.

Защо ви занимаваме с това?

Защото държите в ръцете си списание, което продължава да излиза в дигиталната ера. И защото ние в редакцията на Дарик обичаме да държим списание “Holiday”, което не само че излиза в дигиталната ера, но и няма присъствие онлайн.

И защото първият период от излизането на Holiday е белязан от автори, илюстратори, фотографи, които дефинират не само епохата, но и годините напред. Елвин Брукс Уайт, Джон Стайнбек, Джоун Дидиън, Джак Керуак, Ърнест Хемингуей, Греъм Грийн, Труман Капоти.

Памела Фиори, която преди четири години написа книга за възхода на списание Holiday, разказва:

“Нямах достъп до голяма част от архива на списанието, защото издателството в онези години Curtis Publishing не съществуваше. Потърсих броеве в eBay и започнах да купувам колкото се може повече. Имаше немалко там. Не всичко, но достатъчно, за да получа някакво разбиране защо това списание е било толкова специално.

Не е имало нищо като него преди това. Списанието е стартирало точно след края на Втората световна война, когато много войници са се връщали у дома с голям оптимизъм. Да получат образование, да си купят коли, да си купят къщи. И какво прави Curtis Publishing — решават, че ще рискуват и ще заложат на това, че тези хора ще бъдат любопитни към света наоколо, ще се качат на колите си и ще започнат да обикалят.

Така Curtis сменят първоначалния главен редактор и намират Тед Патрик, който е по-широко скроен и решава това списание да не бъде само за пътуване, но и за места, хора, култури и много повече. Той решава много велики писатели и фантастични фотографи да участват.”

“Каквото Vogue направи за модата, това списание Holiday направи за пътуванията.”

Концепцията на Тед била ясна — известни автори пътуват за седмица-две до места, представят ги такива, каквито са. Не задължително в розови краски. А под “известни автори” разбирал писатели, които вече имат успешни книги и биха си “починали” от писането на книги, за да напишат колкото си искат дълъг материал за списание. Някак очаквано дошъл момента на пробив и списание Vanity Fair обобщило най-добре случващото се: “Какво Vogue направи за модата, това списание Holiday направи за пътуванията.”

Пример? Материалът от 7500 думи на Е. Б. Уайт за Ню Йорк, който се нарича “Here is New York” и до днес е считан за връх сред материалите, писани за Ню Йорк. В предговора към едно от изданията пише така:

“Списание Holiday беше ново и интересно месечно издание, което канеше топ автори и фотографи, за да участват в следвоенния бум на пътуванията, родено от изгодния курс на долара в чужбина и идването на презокеанските полети. Holiday плащаше много добре и не се свенеше да покрива всякакви разходи и така привлече автори като Сол Белоу, Уилям Фокнър, Фланъри О’Конър. Текстовете им стояха много добре и повишиха нивото на писане, а списанието представяше и фотографи като Анри Картие-Бресон, Робърт Капа и Арнолд Нюман. Е. Б Уайт не пътуваше почти, затова Тед Патрик го покани да напусне дома си в щата Мейн и да види какво се случва с познатите му от едно време места в Ню Йорк.”

10 милиона долара приходи през 60-те години

Макар да прави по 10 милиона долара приходи през 60-те години, Holiday затваря през 1977 година, вероятно заради възхода на новите (тогава) медии като телевизията.

Три десетилетия по-късно Holiday се завърна с помощта на парижанина Франк Дюран, чиято креативна агенция работи за Hermès, Chanel, Isabel Marant. Той покани за главен редактор Марк Боже, популярен френски журналист, а плановете бяха за издание, което излиза два пъти в годината.

На официалното съобщение тогава беше написано така: “Holiday е списание, което излиза на английски, но в същината си то е френско издание. Дюран казва, че така запазва оригиналния характер на списанието, което винаги е било списвано на английски: “Така е и повече международно и по-малко регионално.” Днес целият екип на списанието е от франкофони, запазват т.нар. “esprit français” и статиите първо се пишат на френски, преди да бъдат преведени на английски.

Журналистката Сара Мороз, която проследи процеса по завръщането на изданието, пише така: “За щастие думата “holiday” има идентична конотация и в двете култури — привиква в съзнанието почивка и удоволствие — но ако някой знае как да прави това най-добре, то това са французите.”

А един от хората, които наистина знаят най-добре е именно Франк Дюран, заради когото е възобновено изданието днес. Срещаме ви с него в специален разговор за Дарик и Dolce far niente:

КВ: Кои са основните критерии за избор на град, за който да пишете в списанието, да посветите брой?

Франк: Няма конкретни критерии за избор на дестинация. Просто се опитвам да избягвам да правя два броя подред за дестинации, които географски са близо една до друга.

КВ: Смятате ли, че сте направили грешка досега, като сте избрали един град пред друг?

Франк: Не, не наистина, мисля по-скоро не взех предвид достатъчно важни елементи по конкретни въпроси, които изникват за определени броеве.

КВ: Какви снимки не търсите, когато правите брой на списанието. Например с броя на Париж, един от най-фотографираните градове в света, какъв тип снимки не ви трябваха в този брой.

Франк: Когато възобнових Holiday преди 10 години, се позовавах много на работата на Франк Захари, артистичен директор през 60-те години. Аз променям, развивам, коригирам, но избягвам големите и кардинални промени. Дори за 10 години обществото еволюира много, ние интегрираме тези промени, разбира се.

КВ: Има ли конкретно място — град или страна — които по някаква причина избягвате да отразявате, за да не загубите вашата лична емоционална престава за това място?

Франк: Моята грижа е по-скоро да успея да продуцирам списанието, без да навредя нито на хората, нито на местата. Винаги съм много щастлив, когато получа положителна обратна връзка. (Въпреки че не винаги сме непременно самодоволни). Лондон и Ню Йорк след Париж са изключително сложни градове за работа. Към тях беше подхождано и бяха снимани от всички ъгли. Париж беше най-сложният номер за изпълнение именно поради тези причини. Скоро ще разгледаме Ню Йорк.

КВ: Как започвате работа върху списанието, какви са стъпките, когато вече сте определили града, върху който ще се фокусира?

Франк: Работя с екипа по един moodboard, събираме информация и изображения. Изборът на всичко това вече представлява посока. Пътувам предимно във въображението. Никога не пътувам по време на работата по списанието с екипа и не ходя на снимки, например.

КВ: Какво ви вълнува най-много, когато работите върху нов брой?

Франк: Харесва ми цялата абстрактна част, фантазията за нова дестинация, за екипа, който да постави, харесва ми да получавам текстовете и фотографиите, да работя по поръчката и моделите и печата. Честно казано, след като списанието бъде отпечатано, ми трябват месеци, за да го оценя. Предпочитам да мисля за следващия.

КВ: Как да определим успешен брой? Когато едно списание е комерсиално успешно или когато екипът го оцени?

Франк: Списанието работи много добре икономически, хората ни следят отдавна. Ние знаем или си представяме какво трябва да направим, за да бъдем още по-успешни в търговската мрежа, но искаме да останем последователни в нашата визия, доколкото е възможно, с минимални компромиси.

КВ: Какво отличава един брой от друг брой?

Франк: Когато започнем да работим по следващ брой, винаги имаме нещо като списък с желания, така че първият проблем е да свържем възможните неща, доколкото е възможно; второто, което следва, е осъществимостта. Не всичко е осъществимо, било поради технически причини, било просто поради бюджетни причини. Що се отнася до приликите, списанието остава вярно на структурата си, рядко се отклоняваме от нея и сравнително малко.

КВ: Има ли планове за засилване на дигиталното присъствие на списанието?

Франк: Списанието работи много добре в сегашния си вид. В момента не обмисляме цифровия формат.

КВ: Каква корица предпочитате: черно-бяла или цветна?

Франк: Това е прост въпрос, на който мога да отговоря лесно. Въпреки че наистина харесвам черно-бяло, не съм непременно фен на чернобели корици за Holiday. Намирам, че това може да даде малко прекалено сложен поглед върху нещата.

КВ: Какво мислите за политическата коректност и замисляте ли се преди да направите корица или изказване по тема, за да не обидите някого?

Франк: Въпреки че самият аз съм много загрижен и политическата коректност изглежда оправдана през повечето време, бях хванат по една тема по напълно глупав начин. Трябва да кажа, че това много ме трогна, напрегнах се. Бях взел много предпазни мерки, броят беше много респектиращ, условията на работа също, но едно изображение беше прието недобре. Така че да, днес съм двойно бдителен.

КВ: Как да опишем съвременния мъж? Кои са характеристиките на модерен мъж 40+, които бихте искали да използвате в реклама, за интервю, за създаване на профил в списание. Какво определя съвременния човек днес?

Франк: Осъзнаването на света, в който живеем, ми се струва от съществено значение и наличието на минимална емпатия също така. Мисля, че възприятието на съвременния човек тепърва ще се променя много. Притежаването скоро би трябвало да бъде сравнително нелепо понятие, ако не е свързано с по-голяма човешка плътност.

КВ: Какви са вашите лични модни правила за мъжкия стил?

Франк: Просто, семпло и подходящо. когато съм на село обичам да нося ботуши, яке Barbour и поло в цвят каки, ​​в операта е смокинг, за всеки останал ден е просто нещо семпло и подходящо.

КВ: Какви са основните съставки на една творческа, на една креативна агенция?

Франк: Една агенция, която функционира добре, задължително изисква добра сплотеност и добро разбирателство в екипа. Това също е добра организация. Освобождава време за творческо мислене.

КВ: Кои са най-големите промени в креативната индустрия днес?

Франк: Познавах времето, когато тази индустрия беше все още занаятчийска и независима. Тя се превърна в супер мега мощна световна индустрия.

КВ: И така, какво предстои за вас и агенцията?

Франк: Всъщност винаги имам тази мания да искам да направя нещо по-добро. Нe непременно развитие, но стремеж към съвършенство.