Край българските брегове на Черно море има залежи от природен газ, които биха покрили нуждите на страната ни за 100 години напред. Това показват проучвания на учени от Института по океанология към БАН.
Едно от най-големите и перспективни за добив на метан находища на газови хидрати в Европа се намира в изключителната икономическа зона на България в Черно море. То е с размери 65 на 20 километра, съобщи за Дарик доц. Атанас Василев, ръководител на проект за изследване на газово-хидратните находища.
Газовите хидрати са твърди кристали под морското дъно, които приличат на лед. Стабилни са при високо налягане и са открити на дълбочина между 300 и 400 метра.
Ако се извадят на повърхността, твърдите хидрати бързо се топят и отделят метан. Технологията е скъпа, но би се компенсирала от това, че сондажите ще са по-плитки, в сравнение с традиционните газови находища, обясни морският геофизик.
За разлика от шистовия газ и други ресурси, газовите хидрати могат да бъдат експлоатирани без да засягат околната среда. Разработваните в момента технологии дори биха допринесли за подобряване на екологичното състояние и климата на планетата, тъй като използват въглероден диоксид и оставят отрицателен въглероден отпечатък, отбеляза доц. Василев.
Газовите хидрати биха могли да заменят европейския конвенционален газ, който ще се изчерпи през следващите десетилетия, и значително да смекчат нарастващата зависимост на Европа от внос на природен газ.
Проучванията на находището продължават. Вече няколко експедиции на учени от Европа бяха отложени, заради събитията в Украйна и опасността от мини в Черно море.
