Национален център „Музейно училище“ – партньорска инициатива на Национален музей на образованието и Регионално управление на образованието – Габрово, даде начало на изпълнението на дейностите по Националната програма на МОН „България – образователни маршрути“, модул „Културните и научните институции като образователна среда“ с три обучителни и един практически семинар.
Форумът бе открит на 15 ноември от директора на НМО Любка Тинчева и председателя на СБУ – Габрово Ренета Колева.
Близо 40 педагози от предучилищен и училищен етап на образование и музейни специалисти се включиха в обучение на тема „Възпитание, терапия и анимация чрез изкуството в образованието“, водено от проф. д-р Нели Бояджиева, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.
В творческата работилница участниците в семинара бяха запознати със най-новите педагогически концепции за извеждане и обосноваване на нетрадиционни подходи във възпитателните стратегии за обучение и личностно развитие на децата в образованието. Проследено бе развитието на нетрадиционните подходи в историята на модерната и реформаторска педагогика. Фокусирано бе върху тяхната същност, а участниците разграничиха самостоятелно традиционните от нетрадиционните, новаторските и иновативни подходи в педагогиката.
Бяха изведени и споделени идеи и практики на собствените педагогически подходи и възпитателни стратегии в организирането и управлението на педагогическия процес. На базата на рефлексивен подход участниците изведоха принципите на педагогическото взаимодействие в разработването и приложението на нетрадиционни подходи за личностно развитие чрез игра, изкуство и творчество в методиката на възпитание и обучение в предучилищното, училищното, извънучилищното и музейното образование.
Педагози от различни етапи и степени на образование в училище и извънучилищни центрове, музей и школи за работа с деца и ученици обосноваха своите виждания за нетрадиционни, иновативни и алтернативни подходи в педагогиката на свободното време. Чрез игрова техника за групова работа в малки групи участниците бяха разделени на „отбори” за генериране на общи идеи на нетрадиционни подходи. В резултат на това всички участници в творческата работилница описаха различни идеи или собствени апробирани варианти на приложение на нетрадиционни подходи за педагогическа анимация чрез игра, изкуство, преживяване и творчество.
Те осъществиха това чрез извеждане и модифициране на идеи от педагогическото реформаторство, споделяне на водещ опит, проектни инициативи и собствени креативни трансформации. По този начин бяха изведени различни технологии за откриване, създаване, модифициране и репродуциране на нетрадиционни подходи за възпитание, терапия и анимация в образоването на децата и учениците. В представянето на резултатите от работа по групи всички участници показаха ярки артистични умения и висока степен на креативност при извеждането, изразяването, споделянето и интерпретирането на нетрадиционни, алтернативни или иновативни подходи в съвременната педагогика.
Следобед бе проведено обучение на тема „Алтернативна и допълваща комуникация в приобщаващата образователна среда“ с водещ доц. д-р Анна Трошева-Асенова от СУ „Св. Климент Охридски“, факултет по науки за образованието и изкуствата, катедра Специална педагогика. Тя представи необходимостта от използването на алтернативна и допълваща комуникация в общуването и обучението на децата със специални образователни потребности, които имат проблеми в комуникацията. Обясни и демонстрира примери от неподпомаганата, нискотехнологична, средно- и високотехнологична алтернативна комуникация, които могат да се използват и да бъдат полезни в работата с деца както с типично, така и с отклонения от типичното развитие. Направи начален тренинг в използването на българската дактилната азбука. Обясни степенуването на сложността и оформянето на символите за алтернативна и допълваща комуникация. Дадени бяха препратки към технологии, които могат да се използват за направата на помагала или за директно общуване чрез мобилни приложения.
На 30 преподаватели и ресурсни учители доц. Трошева предложи многообразни полезни техники за алтернативна комуникация с деца с нарушени възприятия. Системите за допълваща комуникация са специфични и строго индивидуални и с добре подготвен педагог тези деца бележат развитие в познавателните си способности.
На 16 ноември Национален център „Музейно училище“ към НМО продължи изпълнението на дейностите по Националната програма на МОН с провеждането на практикум „Използването на игрови подходи в обучението по история: предимства и предизвикателства“, в който участваха 21 представители на музеи и образователни институции.
Цветомира Антонова, учител по история и цивилизации в Частно училище „Увекинд” – гр. София, провокира присъстващите и чрез разчупване на средата и излизане от стандартната лекция, доказа на практика как игровият подход има предимства в обучението и в по-горен курс. Благодарение на играта учениците по-лесно осмислят новите знания и мотивацията им за учене нараства.
Участниците в интерактивната работилница „ Използването на игрови подходи в обучението по история: предимства и предизвикателства“ дискутираха приложението на различните видове образователни игри в преподаването на история и цивилизации. Спецификата на предмета, свързан предимно с изучаване на факти, понятия и сложни концепции, изисква внимателна подготовка от страна на учителите и позволява използването на образователни игри като помощно средство за повишаване на мотивацията и резултатите на учениците.
Участниците в работилницата – учители по история и музейни специалисти, експериментираха прилагането на игровия подход в преподаването на сложни теми като социална структура и организация на европейското общество в началото на Новото време. Те участваха в играта “StarPower” и направиха задълбочена рефлексия върху предимствата на ученето чрез преживяване.
Основните акценти на това обучение бяха, че игрите могат да допълват традиционните методи на преподаване като допринасят за развиването на редица умения: спазване на правилата, решаване на сложни проблеми, взаимодействие, умения за критично мислене, креативност и работа в екип. Учебният процес в часовете по история и цивилизации не трябва да протича скучно и не трябва да се свързва само наизустяване, при което учениците учат и схващат концепции с папагалско повторение.
Игрите са образователен инструмент, който ангажира активното участие на учениците, променя традиционната роля на учителя и преобразява класната стая с използването на различни нетипични предмети като зарчета, хронометри, табла, жетони и т. н. Чрез игрите учениците не само четат и разбират историческите факти, но откриват и решават проблеми, проучват и осмислят сложни концепции, запомнят историческите понятия в контекст и развиват по-критичен поглед към миналото и съвременността.
