На 26 април 1986 г. в 1:23 часа местно време Четвърти реактор на атомната централа в Чернобил избухна при проверка на безопасността и изхвърли в атмосферата радиация с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.
В резултат радиация облъчи голяма част от Европа. Стотици хиляди души бяха принудени да напуснат домовете си в най-засегнатите зони в Украйна, Беларус и Западна Русия.
В Западна Европа новината за катастрофалния инцидент беше съобщена още същия ден. В България новината беше оповестена няколко дни по-късно - след отбелязването на Деня на труда 1 май!
Инцидентът в Северна Украйна е съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създадоха смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. №4 бе заграден с нестабилен бетонен пашкул.
Руски войник е починал след радиационно облъчване в Чернобил
По-късно (2016 г.) беше изграден защитен "саркофаг" на стойност 1,58 млрд. щатски долара, с функция да пази останките на призрачния реактор като замени остарялата бетонна черупка.
Сравняваната с ковчег структура пази останките на призрачния реактор. Саркофагът тежи 29 000 тона и е с дължина 164 метра, а височината му достига 110 метра.
Саркофагът съдържа високотехнологично оборудване за извършване в пълна безопасност на операциите по обеззаразяване на вътрешността на авариралата централа.
Веднага след експлозията на реактора са хоспитализирани 213 души, от които умират 31 (28 от тях умират от остра лъчева болест). Повечето са били пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.
Основна причина за аварията е човешкият фактор. Счита се, че процедурни нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността. По-късно става известно, че голяма част от информацията за работата на реакторите е била обявена за военна тайна и засекретена. Включително и фактът, че този тип реактори при липса на добро охлаждане увеличават мощността си.
Станалата авария с частично разтопяване на активната зона е била укрита, вместо да се анализира и доведе до знанието на персонала, за да не се повтори.
За провеждането на тренировката в конструкцията на централата са били внесени самоволно неодобрени и недокументирани изменения.
Русия уведоми, че контролира района около най-голямата ядрена централа в Украйна
При проектирането на атомните реактори се предвижда и т.нар. „максимална проектна авария".
За случай на такава е било предвидено автоматично да се отворят големи кранове и реакторът да се залее с вода от специално за целта водохранилище. Но тази автоматика е била изключена - да не би да се включи „погрешно" при тренировката, а операторите не са знаели за това.
Не само електрическите връзки на автоматиката са отстранени, а и механическата връзка между електродвигателите и валовете на крановете. Затова дори и с управляващите бутони, разположени върху крановете, не е можело те да се отворят.
Германия изведе от експлоатация три от последните си шест атомни централи
В крайна сметка тези предвидени от проектантите кранове са отворени с цената на човешки живот - слезли са хора и са направили необходимите за ръчно отваряне няколко хиляди завъртания на ръчката, ясно съзнавайки, че през това време получават смъртоносна доза радиация.
Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е струвала на СССР 18 млрд. тогавашни долара (приблизително 50 млрд. днешни), изсипани за по-малко от шест месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на нефта на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и отбелязва началото на тежка икономическа криза в СССР.
