На 24 март 1201 г., цар Калоян превзема Варна - единствената византийска крепост на север от Стара планина.
Крепостта е защитавана от голям гарнизон, включващ наемници, известни като най-смелите войници във византийската армия, и оградена с ров. За да го преодолеят, българите построяват огромна обсадна кула, по-широка от рова, която хвърлят през него. С помощта на обсадните съоръжения успяват да преминат и достигат стените на крепостта. На третия ден от обсадата Варна е превзета.
Византийският историк и съвременник на събитията Никита Хониат описва обсадата на Варна, като съобщава, че Калоян не се поколебал да убие пленените ромеи, макар че било Великден: „Без да се уплаши от светостта на деня и без да се засрами от името Христово, което той произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Така мястото стана общ гроб. След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени.“ В края на 1201 г. между България и Византия започват преговори за мир, който е сключен в началото на 1202 г.
А по-късно Георги Акрополит пише: „Той отмъщавал прочее, както казва, за злините, които император Василий извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се нарекъл Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец“.
