Българският композитор Дико Илиев е роден в Луковитското село Карлуково на 15-ти февруари 1898 година, но живее в различни градове от които най-много - 42 години в Оряхово.
Цялото творчество на Дико Илиев е пряко свързано с град Оряхово, с река Дунав и с грандиозната музика. Днес площадът в Оряхово носи неговото име, а всички празници в града започват и завършват с "Дунавско хоро". На същото място всяка година се провеждат Празници на духовите оркестри "Дико Илиев", където си дават среща музиканти от цял свят.
От 1931 г. Дико Илиев е музикант в оркестъра на 36-ти пехотен Козлодуйски полк, а от 1948 г. е негов капелмайстор. По време на службата му в оркестъра разцъфтява и неговият композиторски талант. Дико Илиев умира на 12-ти декември 1984 г. на 86 годишна възраст в град Монтана.
Създателят на изумителните по своята непреходност произведения "Добруджанско хоро", "Александрийка", "Дунавско хоро", "Наша гордост", "Билка", "Скок" и други, не е завършил консерватория и всъщност е един самоук музикант и композитор.Точно той обаче налага в българската музика един нов жанр - "Хора за духов оркестър".
Написва около 70 прави, дайчови и еленини хора, 20 марша, десетки валсове и основава множество малки и големи духови оркестри в Северозападна България.
В днешно време никой не може да си представи България без Диковото "Дунавско хоро", станало любимо на всички българи.
В чест на Дико Илиев в Монтана се провеждат Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“.
В град Оряхово ежегодно през месец август се провеждат Панаирни дни, които включват в програмата си изпълнения на духови оркестри и творби на Дико Илиев.
През 2014 г., композиторът е удостоен посмъртно със званието Почетен гражданин на Община Луковит.
