На днешния 13-ти март се навършват 42 години от официалното откриване на най-голямата в Югоизточна Европа обсерватория – тази на връх Рожен в Родопите.
Националната астрономическа обсерватория Рожен е открита официално на 13-ти март 1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1980. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура за над 12 млн лв и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в района на Югоизточна Европа.
Слънцето и слънчевата активност са най-вероятният движещ фактор, определящ глобалните климатични изменения. Тук също са важни и космическите частици, които достигат до Земята. В това число друг проблем, свъран с живота на планетата изобщо е и вероятносттта от сблъсък с астероид.
За това, както и за ползата от ежедневното наблюдение на Слънцето като неговите мощни изригвания, които са изключително важни на фона на прагматичните проблеми от ежедневието ни като това, дали ще имаме телефон или интернет, Николай Колев разговаря с директора на Института по астрономия с обсерватория д-р Никола Петров.
Националната астрономическа обсерватория/НАО/ Рожен е оборудвана с 4 телескопа: универсален 2-м Ritchey-Chretien-Coude (RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 см Шмит камера, 60с м рефлектор (също на Zeiss, Jena) и построен със собствени сили 15 см слънчев коронограф.
НАО Рожен осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари.
