Парламентарните избори в България от 10-ти юни 1990 г. са избори за VII велико народно събрание. Това са първите многопартийни избори в страната след премахването на еднопартийния режим, който е част от установената през втората половина на 20-ти век тоталитарна система на управление.
Изборите се провеждат в два кръга като първият е на 10 юни, а вторият за 18 места – на 17 юни.
Новата избирателна система е променена от 400 единични избирателни райони, използвани по време на комунистическия режим в система, при която половината са избрани като член в един избирателен район, а другата половина – чрез пропорционално представителство.
Изборите за Велико Народно събрание през 1990 г. са етап от демократичните процеси в България, която дотогава е част от т.нар. Източен блок – термин, с който се дефинира онази част от Европа, която попада под съветско влияние в епохата на Студената война.
След разпадането на тоталитарните режими в Източна Европа и революциите от 1989 г. – процеси, останали известни в историята като „есента на народите“, и последвалото обединение на Европа, чийто символ е падането на Берлинската стена и обединяването на Източна и Западна Германия, във всички държави от т.нар. съветска сфера на влияние, включително България, започват промени в политическите системи на управление. Първите т.н. демократични избори – термин придобил популярност и широко възприет в масмедиите – са именно част от тези процеси на демократизация на обществото и социалните взаимоотношения.
Резултатът е победа за Българската социалистическа партия, която печели 211 от 400 места. Избирателната активност е 90,3% при гласували общо 6 333 334 избиратели.
