Настъпва „Мигът на звездата“ – ярка, дълбока и загадъчно експресивна творба с 13 алтернативни заглавия, една от най-значимите книги, излезли изпод перото на световноизвестната писателка Кларисе Лиспектор.
Алтер его на авторката, разказвачът в „Мигът на звездата“ (преводач: Илияна Чалъкова, 112 стр., цена: 19 лв., художник: Люба Халева) описва мимолетния живот на простодушна девойка от бедния бразилски Североизток, неумела в действията, в мислите и в словото, която вярва, че щастието е дадено всекиму, и копнее за бляскава любов и бъдеще на кинозвезда. Ала съдбата отрежда друго. И в един миг, окрилена от блянове, подхранени от чудните предсказания на фалшива гадателка, се озовава, запратена от лъскав мерцедес, в канавка край пътя, отронвайки сетното: „Колкото до бъдещето…“. Разказвачът подсилва сюжетната нишка с пространни размисли за смисъла на жизнения път, за търсенето на идентичност и за изкуството на писателя, преплитащ действителност и измислица. А послесловът, дело на сина на авторката, Пауло Гуржел Валенте, откроява автобиографичния елемент, социалния заряд и скритите препратки и метафори в тази изключителна лапидарна творба.
Кларисе Лиспектор (1920-1977) е бразилска писателка, преводачка и публицистка от украинско-еврейски произход със световна слава, „водещата латиноамериканска белетристка на XX век“ („Ню Йорк Таймс“). Още с дебютния си роман, „Близо до дивото сърце“ (1943), се превръща в сензация. Сравняват я с Борхес, Набоков и Джойс. Определят я като гений в изграждането на характери и „вълшебница на литературата“. Романът „Мигът на звездата“, излязъл непосредствено преди кончината ѝ и удостоен с престижната литературна награда „Жабути“, е екранизиран през 1985 г. от бразилската режисьорка Сузана Амарал. Изпълнителката на главната роля Марселия Картаксо печели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса на „Берлинале“ (1986).
