Американската писателка Лили Кинг израства в Масачусетс и получава бакалавърска степен по английска литература от Университета на Северна Каролина и магистърска степен по творческо писане от университета в Сиракуза. Преподава английски и творческо писане в няколко университета и гимназии. Първият роман на Кинг The Pleasing Hour (1999), печели наградата Барнес и Нобел Дискавър и е бестселър на Ню Йорк Таймс. Вторият "Учителят по английски език" е "Най-добра книга на годината в Чикаго Трибюн" и носител на наградата Майне. Третият й роман "Бащата на дъждовете" (2010) е изданието "Ню Йорк Таймс Рейдърс" и "Най-добър роман на годината на издателите". Четвъртият роман на Кинг, "Еуфория" (2014 г.), е вдъхновен от събитията в живота на антрополога Маргарет Мийд. 

Любимата ми книга е...: „Еуфория“ от Лили Кинг

Подбрахме за вас някои от най-добрите въпроси, отправяни към Лили Кинг в интервюта.

Какво е значението на заглавието – „Еуфория“?

За пръв път се появи в един диалог. Нел казва на Банксън, че любимият ѝ момент в антропологията е около два месеца след началото на изследването, когато чувства, че разбира напълно племето, което изучава. Тя знае, че това е заблуда, но казва: „Това е най-кратката, най-чистата еуфория“ или нещо подобно. Написах този ред и си помислих: „Хм, защо да не го направя заглавие на книгата?“ Не мисля, че преди това дори бях забелязала, че нямам заглавие. Не бях сигурна и дали ще отговаря на книгата, дали  ще резонира с нея като цяло, но когато завърших черновата, почувствах, че е правилното. Сякаш цялата история беше най-кратката, най-чистата еуфория на Банксън“.

Казвали сте, че писателят е един вид антрополог. Изпитвате ли някога „еуфория“?

От време на време. Предимно заблуждаваща. Повечето от дните ми на писане на тази книга бяха пълни със съмнение или самокритика, но имах и няколко момента на блаженство. Написването на много кратката втора глава беше един от тях. Тя просто се изля за по-малко от час и промени всичко в книгата – гледна точка, език, сюжет –всичко.

Как ви хрумна идеята за книгата?

Вдъхнових се от биографията на антроположката Маргарет Мийд. [...] Тя е била интересна личност още от малка. Дори преди да започне да се занимава с антропология, тя е била бунтарка и мислител.  Усещала е, че има нещо нередно в нашето общество, и мисля, че именно това я е мотивирало. Така че, когато навлиза антропологията, това всъщност е било антропология на социалните промени, а не просто статично изследване на култури. Никога не ми е хрумвало, че някога ще пиша за нея, но стигнах до частта, в която тя е на трийсет и четири години с втория си съпруг Рео Фортуне в Централна Нова Гвинея. Двамата изпитват трудности в брака и срещат друг антрополог – Грегъри Бейтсън, – в когото десет часа по-късно тя вече е била влюбена. Мисля, че Мийд и Бейтсън наистина са се опитвали да контролират чувствата си един към друг, но това е била емоционална, интелектуална и физическа връзка. […]

Защо променихте името на Маргарет Мийд на Нел Стоун?

Нел не е Маргарет Мийд. Идеята дойде, когато прочетох биографията ѝ, и определено заех много подробности от нейния живот, този на съпруга ѝ  Рео Фортън и антрополога Грегъри Бейтсън,  но в крайна сметка разказвам съвсем различна история. В началото мислех да използвам имената им, но когато започнах да пиша, героите поеха в различна посока. До края на първата глава вече се чувствах като с белезници от истинската история и трябваше да се откъсна от нея. След като смених имената им, персонажите ми бяха свободни да бъдат други хора. Те станаха мои герои.

Как се чувствахте, докато работехте по книгата?

За всяка книга се чувствам еднакво ужасяващо и имам същите страхове по време на писането: че никога няма да я довърша, че дори не се е приближила към представата, която съм имала за нея. Но наскоро четох едно старо списание от времето, когато току-що бях завършила втория проект на първия си роман и страхът, и тревогата ми бяха неузнаваеми. Защото с първия роман това не е само залог на книга - това е цял живот, всички избори, които сте направили, за да стигнете до този момент, всички жертви. Всичко се чувства с този първи роман. Сега, ако пиша лоша книга, съм написал лоша книга. Ще я сложа в чекмедже и се надявам никой да не я види. Има комфорт в това. Аз наистина бях уплашена, докато писах „Еуфория“ –  че не знам какво правя и че това ще бъде катастрофа. Предизвика ме по отношение на мястото и времето, както и националностите и професиите на героите. Всички тези неща бяха нови за мен.

*

Вярваме, че всички вие, както и ние, имаме нужда не само от новини за четене, но и от литература - качествена, истинска, любима!

Включете се в поредицата „Любимата ми книга е...“ като ни изпратите откъс и кратко резюме на своята любима книга - като съобщение на страницата ни във фейсбук или на имейл [email protected].