Мъж, който е лежал в затвора заради Възродителния процес, изчисли причинените му вреди на 1,3 млн. лева. Той съди прокуратурата за обезщетение за част от тази сума, но първо съдът в Добрич, а след това и Апелативният съд във Варна отхвърлиха иска му.

В исковата си молба Е. С. Р сочи, че през януари 1985 г. в дома му в Добричка област нахлуват червени барети и го арестуват в присъствието на семейството му. След това е отведен във военното поделение в Банско, където в продължение на 45 дни е принуждаван да извършва тежък физически труд, докато не смени рождените си турски имена с български.  След това е върнат обратно в дома му, но заради нежелание да използва новите си имена, губи работата си. През месец май същата година отново е арестуван и отведен в Козлодуй, където е накаран да работи в строителството на атомната централа. Описва условията на труд като крайно унизителни. Налага му се да постъпи в болница и след изписването се връща при семейството си.

В края на 1985 г. се включва в нелегална организация, противопоставяща се на Възродителния процес. Заради участието му в нея в средата на 1986 г. е арестуван и осъден на 7 години и 6 месеца затвор. Зад решетките лежи до края на 1989 г., когато след промените на 10 ноември и приемането на Закона за амнистията излиза на свобода. След това заминава при семейството си, което междувременно се установило в Турция.

В исковата си молба пострадалият твърди, че участието му в нелегалното движение не е съставлява престъпление, а осъждането му е за назидание на общността. Претърпените неимуществени и имуществени вреди от престоя си зад решетките той изчислява общо на 1 342 194 лева, позовавайки се на стандартите на Европейския съд по правата на човека и на практиката на националните съдилища.

Мъжът прекарва в затвора 42 месеца, като за всеки от тях иска обезщетение от 30 000 лева, което прави 1 260 000 лева. Тъй като през този период не е имал възможност да работи, нанесените му имуществен вреди изчислява на 82 194 лв. Това са 42 заплати, като за основа е взето средното възнаграждение за страната за второто тримесечие на миналата година, което е 1 957 лв.

Заради забавянето на делото и загубване на възможност да претендира за обезщетения от виновниците, мъжът настоява прокуратурата да му заплати 150 000 лева. В исковата си молба той посочва, че заради неразумната продължителност на процеса за Възродителния процес, по който всички обвиняеми са починали, той е претърпял и неимуществени вреди. Те се изразявали в притеснения, очакване и безпокойство за резултата от производството, фрустрация от бавенето му, тревоги и страх от формалното водене на процеса, разочарование и загуба на доверие в институциите и правосъдието. Тези вреди ищецът оценява на 120 000 лева. Така сумата, която претендира да получи от прокуратурата, възлиза на общо 270 000 без лихвите.

Предявеният иск е отхвърлен от съда в Добрич като недопустим. Мотивите са, че конкретният случай попада в хипотеза на член от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Той предвижда специален ред за обезщетение, чийто размер се определя от Министерския съвет. Решението на съда в Добрич е потвърдено и от Апелативния съд във Варна, като може да се обжалва и пред Върховния касационен съд.

При сходни казуси Окръжният съд в Добрич вече няколко пъти се е произнасял в полза на ищците. Заради прекомерната продължителност на разследването на Възродителния процес на наследниците на мъж, който е лежал  в лагера „Белене” и после принудително е бил принудително изселен в друг град за три години, бяха присъдени общо 24 000 лева. Обезщетение от 50 000 лева бе присъдено на бивш учител от добричко село, който също е лежал в „Белене”.