Скандалите около казуса “Да запазим Корал”, заради който прокуратурата разследва Кирил Петков и Лена Бориславова за подправяне на документи, продължава да се нищи и днес.

След няколко дни мълчание във вторник Лена Бориславова заподозря “политическа атака в навечерието на предсрочни парламентарни избори”. Името ѝ беше замесено в скандала, след като през уикенда журналистическо разследване на “Биволъ” установи, че Кирил Петков е излязъл от сдружение ”Да запазим Корал” с подправен от Лена Бориславова подпис на председателя на неправителствената организация Атанас Русев. 

Благодарение на бързото му излизането от “Да запазим Корал” тогава, Петков става министър на икономиката в първия служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев, тъй като Законът за администрацията не позволява на министри да са членове на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел.

Лена Бориславова: “Тъжно, когато всичко е с предизборни цели”

Във вторник Бориславова изрази своята позиция по казуса с пост във фейсбук:

“През последните дни името ми стана повод за поредна политическа атака в навечерието на предсрочни парламентарни избори. Бях обвинена в извършването на документно престъпление. Първо, искам да благодаря на всички свои близки и съмишленици за подкрепата. По този казус, оказа се, прокуратурата ще работи. Прекрасно. Предстои истината за случилото се и за сигналоподателите на ДАНС да стане явна в съдебната зала. Второ, отсега заявявам, че ще се откажа от своя имунитет в момента, в който бъде пречка за разследване. Никой не е над закона.

П.С. Уважавам разследващата журналистика и сдруженията с каузи - само е тъжно, когато всичко е с предизборни цели”.

Накрая Бориславова уточнява, че Корал вече е защитен със закон.

Действително, на 9 февруари парламентът прие забрана на строителството в 500-метрова зона около черноморските плажове Иракли, Карадере и Корал чрез промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Вносители бяха Кирил Петков и Христо Иванов от ПП-ДБ, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и съпредседателят на ДПС Делян Пеевски. Борисов тогава заяви, че законът е приет по молба на Кирил Петков, а опозицията обърна внимание, че са избрани само 3 плажа, а е отхвърлен предложеният от "Възраждане" списък с още 41, които са имали нужда от защита.

В понеделник Кирил Петков също писа във фейсбук по повод скандала, като замеси в казуса и имената на Румен Николов-Пашата и Бойко Борисов. В обръщението си той написа, че през февруари 2022 г. в качеството си на премиер е предал списък с 19 лица на тогавашния главен прокурор Иван Гешев, сред които фигурирало и името на Пашата, който определи като “една от водещите фигури на СИК, приятел и съдружник в много начинания на Бойко Борисов”. Именно тогава председателят на “Да запазим Корал” Атанас Русев звъннал на Петков и му вдигнал скандал, защото сложил във въпросния списък Пашата. И запита на чии интереси служи Русев.

Никола Минчев: “Няма как да кажа откъде се появява името ми от данните на документа”

От своя страна Русев вчера намеси и депутата от ПП Никола Минчев в казуса. Днес Минчев заяви, че не е участвал в отписването на Кирил Петков от управителните органите на сдружението.

“По никакъв начин не съм участвал в отписването на Кирил Петков от управителните органи на “Да запазим Корал”, работил съм по предходни казуси в “Да запазим Корал”. Няма как да кажа откъде се появява името ми от данните на документа, който показаха”, обясни пред журналисти той.

Но предположи:

“Това, което съм виждал в работата си – човек като работи и вземе стара бланка, взема и данни от нея, включително за предходни автори на документа. Може и нещо такова да се е случило. Но нямам представа.”

Лена Бориславова съзря “политическа атака” в скандала с “Да запазим Корал”

Междувременно в понеделник стана ясно, че прокуратурата вече осем месеца разследва подправения подпис. Софийската районна прокуратура образувала разследване по случай още през август м.г., като вече са разпитани по случая десет свидетели и са проведени оперативно-издирвателни мероприятия. А в хода на разследването са установени данни за извършване и на други документни престъпления – съставяне и използване на неистински документи, представени пред Агенция по вписванията. Все още повдигнати обвинения няма.