Горещниците тази година са наистина горещи, но не само това. Очертава се по-дълъг горещ период, който не сме виждали от години, заради преноса на топли въздушни маси от района на Северна Африка, такава е атмосферната циркулация над източната част на Средиземно море и Балканите. Тук ще е много горещо, но на запад, в Западна Европа ще вали, ще преминават атлантически циклони и ще е сравнително хладно.
Няма нищо необичайно в това проявление на времето - края на юли и началото на август е времето, когато над страната може да е много горещо и тази година става точно така, за разлика от предишните четири години, когато нямахме толкова високи летни температури, нямахме и толкова дълги периоди на горещо време. Но от година на година времето е различно и това е напълно нормално.
В тази връзка Синоптичната комисия направи преглед на историческите данни за максималните и средните температури за месец юли през годините, след 1996 година и установи следното: според данните, най-високата максимална температура за месец юли в района на София от 41 градуса е измервана през 2000 и 2007 година. През 2009, 2012 и 2017 година максималната температура в София е достигала 39 градуса.
През 2018 година например, най-високата температура през юли е била 30 градуса, далеч от максималната 41 градуса.
Горещи юлски температури за по-дълъг период от време са измервани през 2012 година, когато средната юлска температура е била 25,7 градуса, а през 2018 година, средната юлска температура е с 5 гадуса по-ниска - 20,6 градуса.
Виждате, че от година на година температурите са съвсем различни и има години, като например 2018 година, когато през целия месец юли максималните температури в София са били под 30 градуса.
Същевременно през 2015 година, след 18 юли, до края на месеца, максималните температури са варирали около 34 градуса - за период от 12 дни. Това е дълъг период със сравнително високи максимални темеператури.
В историческия преглед на Синоптичната комисия за температури през юли в София не се наблюдава тенденция нито към повишение, нито към понижение, хаотично е резпределението в годините.
Например средна юлска температура в София през 2000 година е била 23 градуса, през 2004 - 20,6 градуса, през 2007 - 24,4 градуса, през 2014 - 21,03 градуса, през 2019 - 21,3 градуса, през настоящата 2021 година, до 29 юли включително - 23,2 градуса.
Не се наблюдава стабилен тренд на нарастване на средната юлска температура, независимо от съобщенията за все по-топли средногодишни температури. Трудно е да се направи обоснован извод за толкова малък период от време, но очевидно не се забелязва значително затопляне, напротив - в последните три години, а и след 2012 година не имало юлски периоди с много горещо време. Това добре се съотнася към данните за паузата в така нареченото глобално затопляне, която се наблюдава в последните 7 години.
Например през юли 2020 година максималната температура в София е достигнала 33 градуса, като след 3 юли температурите почти до края на месеца не са се повишавали над 30 градуса.
2014 година е с "хладен" юли в София - максимална температура от 31 градуса и средно месечната юлска тампература е 21 градуса.
След този кратък исторически преглед на температури в столицата през юли от далечната 1996 година /по данни на https://www.wunderground.com/ се връщаме отново към моделите, които прогнозират горещо начало на август.
На втори август, понеделник, се очакват максимални температури до 43, дори 44 градуса в низините на Северна България и Тракия. Това са високи стойности и трябва да бъдете внимателни - дългият период с горещо време, който започна на 27 юли се очаква да продължи поне до края на другата седмица - 8 август, което създава и предпоставки за суша, усещане за адски жеги и е благодатна почва за статии, които вещаят климатични катастрофи.
Идва нова гореща вълна със сахарска жега в средата на другата седмица?
Не се хващайте на тази въдица, данните които ви предоставихме, показват, че нищо необичайно не се случва, а след като три - четири години нямахме сериозни жеги през юли, сега сме леко изненадани, а няма от какво.
Горещините са обхаванали не само България, но и Гърция, Македония, Румъния, Сърбия и Унгария - вскичките те на пътя на по-горещия въздух идващ от района на Африка.
Когато тази атмосферна циркулация приключи, тогава температурите ще се понижат. За малко това ще се случи в късния понеделник и във вторник, когато за кратко от северозапад ще навлезе малко по-хладен въздух и максималните температури слабо ще се понижат, но от четвъртък нататък отново ще тръгнат нагоре.
Горещо и сухо - такава е прогнозата, но това не изключва на места, главно в планинските райони, образуване на купесто-дъждовна облачност и кратки валежи на изолирани места.
Такава обстановка се създаде в сряда следобед, когато в Кюстендил се изля проливно, придружено с градушка. И на други места паднаха изолирани валежи от дъжд, главно над западните планински райони.
С продължаването на горещините опасността от пожари се засилва, така че бъдете внимателни при боравенето с огън на открито. Бъдете внимателни и за собственото си здраве, не се излагайте на преките слънчеви лъчи особено по обед и в следобедните часове, защото рискувате топлинен удар. Пазете възрастните и малките деца. Карайте разумно в часовете с най-високи температури.
По морския бряг ще е по-прохладно, относително, с температури до 32, 33 градуса, но заради по-високата влага жегите също ще се усещат добре. Следобедният бриз ще бъде истинското спасение.
И в Гърция температурите ще са много високи и тези от вас, които имат планове да пътуват до южната ни съседка, да го имат предвид. Опасно и горещо време.
Екстремно горещо време в Гърция
Западна Европа е по-хладна и дъждовна, особено Франция, Великобритания, където атлантически циклони ще носят повече влага, гръмотевични бури и валежи, включително и в централните части на континента.
У нас е горещо, но в Южна Америка стана пък много студено. В Южна Бразилия и Аржентина падна отново сняг, за втори път през тази зима /сега на юг от екватора е зима/, а това не се е случвало от много години.
От Антарктида се откъсват студени въздушни маси и се изкачват много на север заради специфичната атмосферна циркулация над Южния Атлантик и носят студ и сняг там, където това не се е случвало от години.
И в Република Южна Африка беше доста студено, на места със сняг и температури близки до нулата, но това не е чак толкова необичайно за тази страна. Там обаче политическата обстановка сериозно се нажежи, нищо че е зима - вълненията отнеха живота на стотици, бяха разграбени и опожарени магазини, къщи, нещата са много сериозни.
В специализираните метеорологични издания се твърди, че тази зима леденият континент Антарктида е по-студен от обичайното, с температури малко под средните за зимата, като ледът около него се разпространява по-далеч на север и по-бързо от други години.
Според средносрочните синоптични модели, след 10 август е възможно да видим и по-съществени валежи и нормализиране на температурите, но това ще уточняваме на следващи заседания на Синоптичната комисия.
Сега ни предстоят още дни с жеги и ярко лятно слънце.
