Конституционният съд отхвърли оспорването на начина, по който са разпределени местата между политическите сили в Централната избирателна комисия. Така методиката, приложена при определянето на състава ѝ, остава в сила.

До делото се стигна след оспорване от депутати от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Те атакуваха указа на президента Илияна Йотова и използвания при него начин за изчисляване на квотите в 15-членната комисия.

Според приложеното разпределение „Прогресивна България“ получи седем места. Първоначалното математическо изчисление би ѝ дало осем, но Изборният кодекс не допуска представители на една партия или коалиция да имат мнозинство в ЦИК. Останалите позиции бяха разпределени така - три за ГЕРБ, две общо за ПП и ДБ, две за ДПС и една за „Възраждане“.

В основата на спора е формулировката на Изборния кодекс. Конституционният съд приема, че действащият текст позволява два начина за извършване на изчисленията, които могат да доведат до различен краен резултат. Законът обаче не посочва достатъчно подробно дали президентът трябва задължително да следва точно определена последователност при разпределението, или може да избере допустим вариант, при който едновременно се спазва и забраната една политическа сила да контролира мнозинството в комисията.

Според конституционните съдии президентът не е излязъл извън правомощията, които произтичат от Изборния кодекс. Съдът не открива и нарушение на конституционните принципи за правова държава, политически плурализъм и общо, равно и пряко избирателно право.

Спорът възникна още при определянето на квотите в новата ЦИК. ПП и ДБ оспориха използваната от президентската институция методика, като тезата им беше, че ограничението за липса на мнозинство трябва да бъде отчетено още преди разпределянето на останалите места.

Според тях при различно прилагане на метода резултатът би бил седем представители за „Прогресивна България“, три за ГЕРБ, три общо за ПП и ДБ и по един за ДПС и „Възраждане“. Тоест спорът на практика беше за едно място - дали вторият мандат да бъде за ДПС или третият за ПП-ДБ.

При сезирането на Конституционния съд беше поставен и въпросът за прилагането на метода на най-големия остатък „Хеър - Ниймайер“. Вносителите поддържаха, че той трябва да се прилага по един и същ начин и при разпределянето на квотите в изборната администрация.

Конституционният съд отбелязва в производството, че казусът е необичаен и с това, че през последните две десетилетия не е имало аналогична ситуация, при която една политическа сила разполага с абсолютно мнозинство в Народното събрание и това трябва да бъде съчетано със законовата забрана за мнозинство в ЦИК.