Държавният бюджет за 2026 г. остава в сила. Конституционният съд отхвърли искането той да бъде обявен за противоконституционен, но отмени отделни разпоредби, свързани с възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, както и с промени в Кодекса на труда. Това става ясно от решение на съда, постановено на 20 октомври.

Делото е образувано по искания на депутати от 52-рото Народно събрание - от ГЕРБ и ПП, както и на омбудсмана. Те оспорват както бюджета в неговата цялост, така и конкретни законодателни промени, приети заедно с него.

КС отказа да обяви за противоконституционен целия бюджет, тъй като той е подготвен с дефицит, значително над записаното както в българските закони, така и в европейските регламенти. От ГЕРБ сезираха КС именно с този мотив - заложеният свръхдефицит от 5,7% е мотив за отпадане на цялата финансова рамка на държавата.

Съдиите посочват, че ограничението за бюджетен дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт е въведено в националното законодателство, но само по себе си не представлява пряко конституционно изискване. Надхвърлянето на дефицита не води до противоконституционност, пише още в решението на КС.

Законодателят сам себе си е ограничил с размера на дефицита и доколкото не нарушава конституционните принципи и правила, не е основание за обявяване на текста за противоречащ на основния закон. 

Въпреки че оставя бюджета в сила, Конституционният съд обявява за противоконституционна част от промяната в Закона за съдебната власт, която предвижда обвързване на възнагражденията на магистратите с 60% от основната месечна заплата на народен представител.

Според върховните съдии има установен законов механизъм за определяне на заплатите им и подобна промяна на може да става през държавния бюджет. Искането надхвърля обвързването на двата закона - за съдебната власт и за държавния бюджет, пишат те в решението си. Съдиите отхвърлиха искането на „Продължаваме Промяната” за отпадане на старата формула за определяне на минималната работна заплата. Така последните приети текстове за най-ниското възнаграждение остават в сила.

Промени в Кодекса на труда също противоречат на Конституцията

Конституционният съд отменя и изменения в член 355 от Кодекса на труда, приети чрез преходните и заключителните разпоредби на бюджета за 2026 г. Мотивът е, че тези промени не са пряко свързани с приходите и разходите на държавата за съответната година и следователно не е било допустимо да бъдат въведени по този начин.

Чрез промените трудовият стаж на работещите на намалено работно време беше намален пропорционално на изработените часове. Те предвиждаха при 4-часов работен да се отчита и половин ден стаж. Платеният годишен отпуск също се намаляваше. Промените трябваше да влязат в сила от 1 януари 2027 г.

Решението на съда е подписано с особено мнение в частта за трудовия стаж от Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невим Фети. Орлин Колев е имал особено мнение по отношение на магистратските заплати.

Експертът по конституционно право проф. Пламен Киров коментира решението на Конституционния съд, като обясни, че Законът за държавния бюджет представлява юридическата форма, чрез която се утвърждава финансовата прогноза на държавата за съответната година.

По думите му конституционните съдии са приели, че чрез преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон не могат да се правят промени в нормативната уредба, чието действие надхвърля рамките на 2026 г. Киров уточни, че с решението си магистратите не са се произнесли категорично по същество дали четири часа труд трябва да бъдат приравнявани на осем часа. Според него е очевидно, че двата периода не са равностойни, но въпросът има и по-широки последици.

Като пример конституционалистът посочи хипотеза, при която един човек е работил 40 години при осемчасов работен ден, а друг - също 40 години, но по четири часа дневно. Ако двамата се пенсионират при еднакви условия, това според Киров би могло да се разглежда като дискриминационно третиране.

Експертът се позова и на изследване на проф. Живко Сталев, посветено на нормативната сила на фактическото, за да илюстрира значението на реално съществуващите обстоятелства при прилагането на правните норми.

В коментара си Киров засегна и въпроса за бюджетните дефицити в Европейския съюз. По думите му 21 от общо 27 държави членки са преминавали през процедура за прекомерен дефицит, а към момента осем страни се намират в такава процедура.

Той постави под съмнение разбирането, че превишаването на прага от 3% от брутния вътрешен продукт непременно води до крайни последици за държавата. „Тези държави да не би случайно да са спрели и да са си направили ритуално сепуко, защото са надвишили тези 3%?“, попита риторично конституционалистът, цитиран от NOVA.