Да имате собствен автомобил е свобода и автономия, която скоро ще бъде лукс, а след десетина години – направо невъзможно и забранено. Ще има “споделени” автомобили, които ви карат от т. А до т. Б, а дизеловите, бензиновите и хибридните коли – ще останат като музейни експонати. “Икономическите” бариери пред употребата им ще са толкова високи, че няма да има как да се ползват – непосилни такси за влизане в райони и зони от града, смазващи екотакси за притежателите на собствена кола, обществено порицание…

Да ядете агнешко или телешко – макар и скъпо, но все още е възможно днес – в бъдеще ще бъде рядко явление. Пак след едно десетилетие. Пътуване до Испания или Италия, което с нискотарифните авиолинии днес е достъпно на практика за всеки работещ у нас – съвсем скоро ще е мираж, защото “керосиновият данък” на ЕС ще смаже рентабилността на авиоиндустрията, а пътуването ще е по джоба само на много богати хора. Разбира се, състоянието на жп мрежата ни и околните страни е потресаващо, което буквално значи – България ще е отрязана от Европа – физически, логистично, икономически, а оттам и културно.

За да останете в апартамента си, ще трябва да дадете цяло състояние, така че да е приведен в норма спрямо изискванията за климатична неутралност. Всяка сграда ще трябва да произвежда половината от енергията си чрез ВЕИ. В противен случай – наказание, глоби, отнемане на имущество.

Не вярвате? Това е зеленото, светло и чисто бъдеще, заложено в новия климатичен план на ЕС, наречен Fit for 55, който прави мракобесната Зелена сделка да изглежда “скромна” в амбициите си. Нищо, че когато я обявиха в ЕК преди 2 години, на страните с нужда от бърз и устойчив растеж закономерно им прилоша. Новото сега: квота 40 на сто зелена енергия до 2035г., включвайки обаче транспорт и строителство, както пълна нетна въглеродна неутралност до 2050. А битката в ЕП и в Съвета на министрите ще е решаваща, защото лобитата на зелените са настървени и финансово мотивирани, а национално и общоевропейски отговорните политици – все по-малко.

Този процес де факто унищожава родната българска икономика и поставя под въпрос енергийната ни сигурност – нито можем да въведем заместващите газови ТЕЦ-ове в кратките срокове, нито да понесем още по-бързото затваряне на въглищните мини и централните към тях, формиращи 45 на сто от енергийния ни микс. Парира и развитието на ядрени мощности като чиста и модерна алтернатива на фосилните горива. Няма да смогнем финансово на удвоените за година цени на въглеродните емисии – инструмент за стопанско отчайване на все още ползващите изкопаеми горива. И представляващи чиста финансова репресия.

ВЕИ, биомаса, солари, батерии, улавяне на въглерод – това са адски скъпи инвестиции, изискващи много време и цялостна преквалификация. И стабилни, заместващи и балансиращи мощности през нощта и зимата.

Внедряването им трябва да става органично и постепенно и е функция на историческите стадии на стопанско развитие. Само в главите на брюкселските плановици и зеленистките идеолози тези стадии могат да бъдат прескачани въз основа на план, квота и цел. Без реален разчет за икономическите ефекти, социални последствия и конкурентоспособността на европейската икономика.

Като прибавим към това, че цената на редките метали за производство на акумулаторни батерии като литий поскъпват постоянно на борсите заради инфлация или пречки пред добива – ситуацията добива некрасиви очертания. Засега на заден план остава и “еко-въпроса” – колко “емисии” отиват за добива на съставните компоненти на самите батерии, както и къде ще се съхраняват гигантските отпадъци след използването им…

Но тези “дребнотемия” са отложени засега.

Понеже все пак политкомисарите в Брюксел не са тотални лапнимухи и са наясно, че местните фирми, за да оцелеят, ще прибегнат до внос на чужди енергоизточници и суровини – както става впрочем у нас с вноса на по-евтин ток от незасегната от въглеродните квоти Турция – те решават въпроса с търговска бариера. Ще бъде въведено високо мито (въглероден данък) за трети страни на вносни суровини, касаещи  материали като стомана, торове, алуминий и цимент, след което ще бъде разширен и до други продукти. По-евтиното електричество отвън няма да е опция – от 2026 г.  за вноса ще се използва същата цена на тон въглероден диоксид като в квотната търговска система на ЕС. Ефектите от това протекционистко безумие: оскъпяване на производството за европейските фирми и рязко намаляване на разполагаемия доход за европейските граждани. Естествено, азиатците няма да стоят със скръстени ръце и ще наложат контра-мита, което ще удари допълнително и без това осакатеният от пандемията търговски оборот, предизвиквайки поредна серия търговска война.

Честито на печелившите, а ако някой не му харесва сегашният ЕС да надгражда по произвол и социално-икономическо инженерство злополучния СССР – вероятно е евроскептик или догматичен, консервативен реакционер. А вероятно все още има здрав разум.

Изключително опасно за джоба ни е вкарването на автомобилен транспорт и отопление/охлаждане на сградите в система за търговия с все по-скъпите квоти. На практика това ще удари инвестициите на фирмите, а оттам производителността, размера на реалните доходи, стандарт и работни места. Ще накаже тежко и физически лица в качеството им на платци на комунални услуги – чувствително по-скъпи ток и парно. А климатиците действително ще се превърнат в лукс.

Ще накаже тежката индустрия и строителството, а автомобилостроенето буквално ще е изправено пред фалит, заедно с цяла дилърска и застрахователна мрежа. С един удар ще постигне антикапиталистическото кредо на новия стопански комунизъм – зеленизмът. А именно: да направи хората по-бедни, да оскотеят и намалят броя си, като умрат от глад или не искат да създават поколения, заради нищета и липса на ясна професионална перспектива. Не бива да ни учудват и социалният разлом и дезинтеграцията, които винаги съпровождат обедняването – бунтове, протести, палежи и хаос. Видяхме какво стана в Париж след вдигането на акциза на горивата и появата на “жълтите” жилетки. Виждаме и как реалните доходи в развитите икономики стагнират и се свиват, докато те се декапитализират заради всевъзможните левичарски и псевдо-зелени приумици на управляващия елит.

Но няма да се плашите: в новия си план ЕК е помислила за всичко. Понеже е видимо, че това ще занули и без това смазаната от данъци и регулации европейска средна класа, ще има Климатичен социален фонд, който да “омекотява удара”. Да не решите за момент, че може да зависите от труда и усилията си, а не от социалните помощи на преразпределящите изкарано другаде бюрократи! Ние ще строим новото общество или какво…

Щяло да бъде по-чисто, макар и осезаемо по-бедно, морализаторстват зелените болшевики. Това, което очевидно не разбират, е, че само заможните икономики могат да си позволят да са “зелени”. Че защитата на околната среда и зелените решения минават през възможност за икономически рентабилното им внедряване. Другото води до обедняване и стимулиране на безотговорно еко поведение като отопляване с дърва, въглища или горене на боклуци.

Коментар на Кузман Илиев за conservative.bg

Публикуваният анализ е лично мнение на автора и не ангажира редакционния екип.