Кой ще бъде Мъж на годината за 2025?

Академия „Мъж на годината“ е съставена от журналисти на Дарик радио, които издигат своите номинации на мъже, според заслугите им в изминалата година.

За 2025 г. Академията номинира:

• Димитър Радев, управител на Българска народна банка, заради ключовия му принос в прехода към присъединяване на България към еврозоната.
• Лазар Радков, общественик, заради създаването на едни от най-значимите благотворителни, социални, доброволчески и хуманитарни акции в България.
• ЕКИПНА номинация: Националният отбор по волейбол на България заради вицешампионската титла на световното първенство във Филипините през 2025 г.

Всеки може да подкрепи, еднократно, една от номинациите до 25 Март 2026 година, включително на manoftheyear.bg. Събралият най-много подкрепа на публиката ще бъде обявен за Мъж на годината на тържествена церемония на 31 март 2026 г.

Онлайн присъствието на Дарик: Разнообразие, последователност и рекорди

Кои са номинираните

Димитър Радев, управител на Българска народна банка, e номиниран от журналистите на Дарик, заради ключовия му принос в прехода към присъединяване на България към еврозоната. Радев успешно ръководи историческия процес по приемането на еврото в България на 1 януари 2026 г., превръщайки страната в 21-вия член на валутния съюз.

От 18 юли 2023 г. е избран от 49-ото Народно събрание за втори пореден шестгодишен мандат на длъжността Управител на БНБ.

Други постижения през годините:

• Интеграция в Евросистемата: Под негово ръководство БНБ стана пълноправен акционер в ЕЦБ, а балансът на банката беше трансформиран, за да отразява реалното участие на България в Евросистемата.
• Производство на българско евро: Стартира производство на евробанкноти чрез участие в съвместния пул на Евросистемата, осигурявайки плавен преход в кешовото обращение.
• Банков съюз и ERM II: Постигна безпрецедентна за България финансова интеграция чрез присъединяването към Европейския банков съюз и "чакалнята" на еврото (ERM II) по време на първия си мандат.
• Институционална стабилност: Гарантира независимостта на БНБ чрез широка политическа подкрепа при преизбирането му през 2023 г. за нов 6-годишен мандат.

Лазар Радков, общественик и филантроп, e номиниран от журналистите на Дарик, заради създаването на едни от най-значимите благотворителни, социални, доброволчески и хуманитарни акции в България.

Той е основател на фондация „Лазар Радков“, инициативите „Капачки за бъдеще“ и „Спасителен клуб за бъдеще“. Доброволец, парамедик и мотиватор в сферата на здравословния начин на живот - Лазар взема активно участието с помощ при гасенето на пожарите и помощ в наводнените райони в България.

Сред най-значимите постижения на Лазар Радков са:

• Национална кампания за дефибрилатори: През 2025–2026 г. Радков активно работи по мащабна кампания за осигуряване на автоматични външни дефибрилатори във всички държавни и общински средни училища в България. Финансирането се реализира основно чрез приходите от документалния филм „Великани“, разказващ историята на доброволчеството в страната.
• „Капачки за бъдеще“: Инициативата продължава да бъде лидер в гражданския сектор, като вече е дарила десетки кувьози и специализирани неонатологични линейки на болници в цялата страна, изцяло чрез рециклиране на пластмаса.
• Спасителен клуб за бъдеще: Успешно развива мрежа от доброволни формирования, обучени за реакция при бедствия и аварии. Към началото на 2026 г. клубовете включват над 10 подготвени отряда в осем големи града и др.

За поредна година журналистите на Дарик номинират екип. Този път това е Националният отбор по волейбол на България заради вицешампионската титла, която завоюваха, на световното първенство във Филипините през 2025 г. Победата на отбора е „българското волейболно възраждане", триумф, който върна България сред световния елит.

Съставът на България, който спечели сребърните медали се състоеше от 14 състезатели избрани от селекционера Джанлоренцо Бленджини.

Списък на волейболистите по позиции:

Разпределители:

Симеон Николов – 18-годишният талант, който беше основен двигател на отбора. Стоил Палев – дебютант, осигуряващ стабилност в ротацията.

Посрещачи:

Александър Николов – голямата звезда на отбора, избран в Идеалния отбор на първенството.

Мартин Атанасов – един от най-опитните в състава.

Аспарух Аспарухов – ключов играч с опит от големи форуми.

Георги Татаров – дебютант, показал високо ниво в атака.

Руси Желев – дебютант, допълващ дълбочината на позицията.

Централни блокировачи:

Алекс Грозданов (Капитан) – лидер на тима и избран за най-добър блокировач в света за 2025 г..

Илия Петков – дебютант на световно първенство.

Борис Начев – млад талант, записал първи мачове на такъв форум.

Преслав Петков – дебютант в центъра.

Диагонали:

Венислав Антов – дебютант, който се утвърди като основна нападателна мощ.

Димитър Димитров – важна част от атакуващия арсенал на Бленджини.

Либера

Дамян Колев – дебютант, на когото бе поверена основната тежест в защита.

Димитър Добрев – дебютант, делящ отговорността на поста либеро.

Историята на конкурса

Идеята за това да има конкурс като "Мъж на годината" е още от първия момент, в който започва да излиза мъжкото списание "Клуб М" - 1990 година. В началото номинациите и класирането правили водещи журналисти от всички медии и интелектуалци, членуващи в "Клуба на Клуб М". През 2001 година регламентът е променен - оттогава номинациите дават журналисти, а мъжът на годината се избира чрез гласуване в интернет. Дарик притежава марката "Мъж на годината" от 2008 г. Тогава е създаден и официалният сайт на конкурса.

Бърз поглед в листата на победителите показва, че в нея присъстват предимно политици и спортисти. Президентите Желю Желев и Петър Стоянов са печелили по два пъти конкурса, съответно 1990, 1992 и 1996, 1997. Държавният глава Георги Първанов оглавява класацията през 2003 г.

Мъже на годината са били още експремиерите Филип Димитров (1991) и Иван Костов (1998), бившите кметове на София Стефан Софиянски (1995) и Бойко Борисов (2006). Борисов е награден и през 2002, но в качеството си на главен секретар на МВР. В тази поредица добавяме и кмета на Каварна Цонко Цонев - “Мъж на годината” през 2005.

Заради знаменития си гол на "Парк де Пренс" през 1993 за "Мъж на годината" е избран Емил Костадинов. Христо Стоичков печели през 1994 г., не само заради присъдената му "Златна топка". Таню Киряков получава наградата през 2000 година, след като преди това е взел златото от игрите в Сидни. Гимнастикът Йордан Йовчев се разминава със златния медал от олимпиадата в Атина през 2004-та, но след това става "Мъж на годината". Веселин Топалов също притежава тази награда. През 2005 година екипът на списание "Клуб М" взима безпрецедентното решение да награди и него, въпреки че не е сред номинираните. Изключението е направено заради световното първенство по шахмат, което Топалов печели. При спортисти отиде титлата и през 2008-ма, 2009-а и 2010 година. Това са съответно волейболистът Пламен Константинов, футболистът Димитър Бербатов и волейболистът Матей Казийски.

Едва два пъти в историята на класацията, тя е била оглавявана от мъже, нямащи общо с политиката или спорта. Пожарникар № 1 Кирил Войнов става "Мъж на годината" през 1999 година, а шоуменът Слави Трифонов е отличен през 2001.

Спасителят от магистрала "Тракия" Стефан Стойчев пък бе определен за "Мъж на годината" през 2011 г. В цялата история на класацията той е първият непопулярен човек, който я оглавява, след като българите оцениха делото му - 29-годишният Стефан от Чирпан спаси живота на много хора, като им помогна да се измъкнат от катастрофиралия автобус на магистралата близо до Пловдив.

Петър Петров става "Мъж на годината 2012" - спасителят-механик от кораба "Коста Конкордия" спечели реномираната класация, която Дарик радио организира.

Миналата година наградата “Мъж на годината” беше връчена на Карлос Насар, световен шампион по вдигане на тежести.  

Кой ще е носителят на приза за 2025 г. решавате Вие!