„Най-големият компромис, който партия ГЕРБ направила, за да предложи състав на кабинет с участието на ИТН и БСП, подкрепен от депутатите, близки до Доган, е, че Бойко Борисов не е кандидат за премиер“. Това заяви номинираният за министър-председател Росен Желязков веднага, след като връчи на президента изпълнен първия проучвателен мандат.
В него Желязков има трима вицепремиери, а начело на 19-те министерства застават кадри от трите партии в проектоправителството. По-голяма част са ярки политически фигури, но място намират и имена без никакъв опит на политическия терен.
Кои са те?
Росен Желязков, номинираният за премиер, е знакова фигура в партията на Бойко Борисов. Депутат е от ГЕРБ във всички Народни събрания от 45-ото насам.
По образование е юрист. Завършва “Право” в Софийския университет и известно време работи като адвокат по гражданско и търговско право - от 1995 до 1998 г. След това е назначен е зам.-кмет в столичната районна администрация “Лозенец” с ресор “Законност и контрол”. Израства бързо в кариерата и от зам.-кмет на районна администрация през 2003 г. става секретар на Столична община по времето на кмета Стефан Софиянски. Запазва поста си и две години по-късно, когато кмет на София става Бойко Борисов.
През 2009 г. Росен Желязков става главен секретар на Министерския съвет в първото правителство на Борисов, но в продължение на години популярността му сред широката общественост е слаба. Името му нашумя рязко, след като прокуратурата му повдигна обвинение по т.нар. афера “Костинброд” за опит за манипулиране на 350 000 бюлетини за предстоящите избори. Впоследствие Желязков бе оправдан от съда.
Политическата му кариера продължава възходящо след като е назначен за съветник на Бойко Борисов по въпросите за административната реформа и електронното управление. Застава начело на Държавната агенция "Електронно управление" и Комисията за регулиране на съобщенията. Оглавява министерството на транспорта в кабинета “Борисов 3”.
Вицепремиерите
Според проектосъстава на кабинета, предложен от Желязков той ще има трима вицепремиери Томислав Дончев (ГЕРБ), който ще е и министър на иновациите и растежа, Атанас Зафиров (БСП) и Гроздан Караджов (ИТН), който ще оглави и министерството на транспорта и съобщенията.
Томислав Дончев, предложен за вицепремиер и министър на иновациите и растежа, също е ярка политическа фигура. Като “Конфуций” го определя самият лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Определението кореспондира с образованието на Дончев. Той завършва философия и журналистика. Впоследствие специализира политически науки в Полша и бизнес администрация. Известно време е програмен директор на фондация "Отворено общество". Бил е преподавател и в във Високотехнологичния бизнес инкубатор в Габрово, откъдето е родом.
През 2007 г е избран за кмет на Габрово от ГЕРБ. В първия кабинет на Бойко Борисов през 2010 г. става министър без портфейл, отговорен за управлението на средствата на Европейския съюз. Три години по-късно става депутат. Във второто правителство “Борисов” Дончев е вицепремиер с ресор “еврофондове и икономическа политика”. Вицепремиер е в третия кабинет на Бойко Борисов. Впоследствие Дончев бе назначен за зам.-председател на ГЕРБ.
Гроздан Караджов, номиниран за вицепремиер и министър на траспорта, е юрист. Името му влезе в публичното пространство като зае поста главен секретар на Министерство на транспорта и съобщенията в кабинета на Иван Костов.
В парламента влезе през 2014 г. като депутат от Реформаторския блок и оглави ресорната транспортна комисия. Впоследствие стана народен представител от редиците на ИТН през 2021 г. Оглави министерството на регионалното развитие по време на управлението на Кирил Петков. Престоят му в Министерския съвет тогава се отличи с честите вербални нападки спрямо останалите министри и премиера. Запомни се и с опита да “размрази” над 3 млрд. лв. плащания на строителни компании по сключени от ГЕРБ договори и инхаус поръчки на АПИ. Това обаче предизвика остра реакция от тогавашния финансов министър Асен Василев и в крайна сметка намеренията му не се реализираха.
След като ИТН напусна коалицията, а Караджов подаде оставка като министър, Кирил Петков го обвини в това, че е поискал "безпрецедентно увеличаване" на бюджета на регионалното министерство с 3,6 млрд. лева и то при вече гласуван "рекорден" бюджет от 2,2 млрд. лв. на ведомството.
Атанас Зафиров е дългогодишен депутат от БСП. След като доскорошната председателка на социалистите Корнелия Нинова бе свалена от поста, през юни м.г. той бе избран за временен председател на партията. Има образователен ценз в сферата на националната сигурност, финансите, българския език и историята.
Народен представител е в 42-ото, 43-ото, 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото, 49-ото, 50-ото и 51-ото Народно събрание.
Три мандата е делегат в Парламентарната асамблея на НАТО.
Министър на финансите – Теменужка Петкова
Петкова е завършила „Счетоводство и контрол“. Работи като ревизор и финансов експерт в Столичното управление „Държавен финансов контрол“ от 1992 до 2000. След това заема ръководни постове в Агенцията за държавна финансова инспекция.
Петкова бе служебен заместник-министър на финансите в служебния кабинет на Георги Близнашки като отговаряше за дирекциите "Данъчна политика" и "Вътрешен контрол" в Министерството на финансите, Националната агенция по приходите, Агенция "Митници", Агенцията за държавна финансова инспекция.
Тя беше министър на енергетиката в третия кабинет на Борисов. По време на нейното управление е подписана и пътната карта между България и Газпром за изграждане на газопровода „Турски поток”.
Министър на вътрешните работи – Даниел Митов
Предложението на Митов да оглави силовото ведомство е изненада, тъй като неговият опит е в сферата на външната политика. Митов застава начело на МВнР във втория кабинет “Борисов” от квотата на Реформаторския блок.
В политиката влиза като член на Демократи за силна България (ДСБ), която днес е част от коалицията "Демократична България".
За известно време бе и обвиняем. През 2017 г. Митов бе подведен под отговорност за престъпление по служба заради неизгоден договор. Впоследствие оправдан.
Когато се “вля” в редиците на ГЕРБ Даниел Митов стана депутат от партията на Бойко Борисов. От 2021 г. досега е част от всеки парламент. Заместник-председател е на ГЕРБ.
Митов бе предложен за премиер през пролетта на 2021 г. Но върна неизпълнен проучвателения мандат за съставяне на кабинет. Миналата пролет бе предложен за служебен външен министър от служебния премиер Димитър Главчев. Заради ярката си политическа окраска президентът отказа да го назначи и Митов оттегли кандидатурата си.
Министър на околната среда и водите – Манол Генов
Номинираният за министър на околната среда и водите е дългогодишният кадър на БСП Манол Генов и филолог по образование.
Депутат е от БСП от 2014 г. досега, като в момента е и зам.-шеф на парламентарната група на „БСП – Обединена левица”. Член на Националния съвет на БСП, а от края на юни 2019 г. е член и на Изпълнителното бюро на столетницата.
През годините името му се свърза и със скандал с дело за купуване на гласове. През 2017 година тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров поиска снемането на депутатския му имунитет. По-късно прокуратура го обвини, че през март 2017 г., преди парламентарни избори, е дал 100 лева на таен свидетел по делото, за да бъдат предадени на жители на Асеновград, за да гласуват за него и за БСП. През 2019 г. депутатът е оправдан.
Министър на културата – Мариан Бачев
Мариан Бачев е кандидатът за министър на културата в проектокабинета “Желязков”. Въпреки ярките политически фигури в предложеното правителство, Бачев няма политически опит. Той е по известен като актьор и комик в “Шоуто на Слави”. Има над 25 години сценичен опит. От години се занимава и с озвучаването на множество филми и сериали.
Министър на електронното управление – Валентин Мундров
Името на предложения за министър на електронното управление Валентин Мундров е добре известно.Досега той бе служебен министър във ведомството. А преди това - заместник на предшественика си на поста Александър Йоловски. Като служебен министър Мундров пък напарви Йоловски свой заместник. А от своя страна по време на управлението на Йоловски възникна сериозно недоволство и сред политиците, и в обществото заради саботажа на машинния вот при местните избори през 2023 г. Докато Йоловски и Мундров са във ведомството бяха уволнени и всички директори на дирекции, а все повече правомощия се прехвърляха към държавната "Информационно обслужване", чиито кадри са двамата.
Министър на туризма – Мирослав Боршош
Номинираният за министър на туризма Мирослав Боршош е общински съветник от ГЕРБ и председател на общинската комисия по култура. Той е и бивш шеф на Националния дворец на културата (НДК). Един от скандалите, в които името му е замесено е делото, свързано с бюджета на НДК. Боршош бе обвинен за безстопанственост, сключване на неизгодни сделки и присвояване на 3 млн. лв. Впоследствие обаче бе напълно оправдан.
Роден е през 1972 г. и е бивш член на СДС, както и част от екипа на външния министър Надежда Нейнски при правителството на Иван Костов.
Боршош е един от най-доверените до Борисов кадри.
След като СДС губи властта през 2001 г., Боршош е избран за лидер на младежката организация на партията. По-късно прекратява дейността си в нея.
Министър на земеделието и храните – Георги Тахов
Георги Тахов е сред министрите, които ще запазят постовете си в кабинета “Желязков”. В момента той е министър на земеделието и храните в служебното правителство на Димитър Главчев. До 22 април 2024 г. Тахов беше изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”.
Тахов е издигнат от ГЕРБ, но е спряган и като близък до Делян Пеевски и свързан с кръгове по пловдивска линия със секретаря на президента - Николай Копринков, посочва "Капитал". Поради тази причина се завъртяха спекулации, че депутатите около Ахмед Доган, които заявиха подкрепа за кабинета, са имали възражение срещу кандидатурата му. Днес обаче тя е факт.
Иначе, в министерство на земеделието политиките на Тахов не се отличават с особена рязкост и размах за реформиране. За сметка на това той осигури солидна финансова подкрепа за земеделския сектор чрез евросредства и национален бюджет.
Министерството издейства извънредни помощи от Европа и по линия на климатичните щети, а след началото на войната в Украйна секторът получава по над 600 млн. лв. годишно държавна помощ. Увеличени бяха и таваните за някои видове подпомагания.
Министър на енергетиката – Жечо Станков
Жечо Станков e кандидатът за министър на енергетиката в проектокабинета на ГЕРБ-СДС. Той е бил председател на Българския енергиен холдинг (БЕХ), както и заместник-министър на енергетиката във втория кабинет на Бойко Борисов. От 2011 г. е общински съветник от ГЕРБ в Бургас.
Станков е народен представител от партията на Бойко Борисов и участва в състава на 7 парламента - от 44-ото Народното събрание до настоящото с изключение на 45-ото. Ползва се с добро име като енергиен експерт. Бил е собственик на фирмите "Екогаз Инженеринг" и "Екотест" с предмет на дейност газификация, отопление и техническия надзор на съоръжения с повишена опасност и изграждането на компресорни станции.
Съосновател и секретар е на "Българска асоциация компресиран природен газ" (Браншова организация в енергетиката).
Министър на младежта и спорта – Иван Пешев
Иван Пешев е номинираният за министър на младежта и спорта в предложения кабинет “Желязков”. Той е общински съветник от БСП от 2019 година. Бил е заместник-председател на Комисията за децата, младежта и спорта в Столичния общински съвет (СОС) в периода 2019-2023 г. Сега е заместник-председател на Комисията по икономика, собственост и дигитална трансформация в СОС.
Към момента е заместник-председател по партийната и организационната дейност на една от най-големите структури на социалистите - Градския съвет на БСП-София.
По информация на "Капитал", от ДПС на Доган са имали възражения и срещу неговата кандидатура. Причината вероятно има връзка с разследване на bird.bg от 2021 година , в което се посочва, че Иван Пешев е брат на Санко Максмимов Пешев, свързан с управлението на хотелския комплекс "Мираджио Термал Спа Ризорт" на Халкидики. Комплексът бе придобит чрез огромен кредит от Българската банка за развитие (ББР), а собствеността му се свързва с Делян Пеевски.
Министър на икономиката и индустрията – Петър Дилов
Петър Дилов е номинацията на Росен Желязков за министър на икономиката и индустрията. Дилов е може би най-непознатата фигура от номинираните за министерските кресла. Той е финансовият експерт на “Има такъв народ” (ИТН). Няма политическа кариера, а по информация на Lex.bg е служител в банковия надзор на Българската народна банка (БНБ). Дилов е роден в София и е завършил УНСС, след което и магистратура по европейски бизнес и финанси във Великобритания.
Министър на труда и социалната политика – Борислав Гуцанов
Дългогодишният депутат от БСП Борислав Гуцанов е номинацията за министър на труда и социалната политика в проектокабинета с премиер Росен Желязков. Той е депутат в последните 7 парламента.
Гуцанов е член на партията от 1988 година. През 1995 г. е избран за член на Градския съвет на БСП-Варна. През същата година става общински съветник. През 2005 година оглавява Общинския съвет във Варна.
Вторият му мандат начело на местния парламент е прекратен, когато през 2010 година беше показно арестуван в дома си в рамките на акция на МВР под кодовото име “Медузите”. Тогава ГЕРБ е на власт - с премиер Бойко Борисов и вътрешен министър Цветан Цветанов.
Гуцанов беше арестуван по обвинение в източване на общинската фирма "Градски транспорт" във Варна. Задържани бяха още трима души, сред които и варненският бизнесмен Даниел Славов, известен като Дидо Дънката.
След задържането си през март 2010 г. Гуцанов прекара близо два месеца в ареста, след което е освободен.
Разследването срещу политика по-късно бе прекратено заради липса на доказателства.
Министър на здравеопазването – Силви Кирилов
Най-възрастният депутат в парламента Силви Кирилов е кандидатът за здравен министър. Той беше на крачка да стане шеф на настоящето Народното събрание, но след 18 дни опити в крайна сметка Наталия Киселова от БСП зае този пост.
По професия е лекар уролог. Оглавявал е няколко от най-големите болници в България - Александровска болница (от 2003 до 2006 г.), “Доверие” (2007-2008 г.) и “Уни хоспитал” в Панагюрище (2017-2018 г.).
Има повече от 46 години стаж в областта на медицината с преподавателски, управленски и административен опит.
От трибуната на парламента неотдавна депутатът Явор Божанков обяви, че Кирилов е бил съдружник с Любен Беров, съосновател на партията на Христо Ковачки и дори съдружник с бизнесмен, намесен в "Барселонагейт".
Министър на образованието и науката – Красимир Вълчев
Красимир Вълчев е кандидатът за министър на образованието в проектокабинета на ГЕРБ-СДС. Той и преди е заемал поста - в кабинета "Борисов 3" в периода от 2017 до 2021 година.
Вълчев стъпва за първи път в Министерството на финансите през 2002 г. От 2003 до 2009 г. е експерт в дирекция "Държавни разходи".
От септември 2009 до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката. Народен представител в 46-ото, 47-ото, 49-ото, 50-ото и 51-вото Народно събрание, показва информация от сайта на парламента.
Министър на регионалното развитие и благоустройството – Иван Иванов
Иван Иванов е предложен за поста министър на регионалното развитие и благоустройството в проектокабинета “Желязков”. Той вече е бил министър, но в друг ресор. В кабинета “Петков” оглавяваше министерството на земеделието.
Зам.-председател е на парламентарната група и член на Комисията по бюджет и финанси.
По информация на Дневник първият му, завършил неуспешно, опит да участва в изпълнителната власт е от 2013 г., когато е номиниран за за зам.-министър на вътрешните работи в кабинета "Орешарски".
Заради твърдения, че в годините назад е бил управител на клон на силовата застрахователна групировка СИК в Шумен, кандидатурата му е оттеглена. По същото време Кирил Петков защити министъра си, като обясни, че той е бил застрахователен агент на групировката като студент.
Иначе е завършил история в Софийския университет и право във Великотърновския университет, бил е два мандата общински съветник в Шумен до 2013 г. и оттогава е неизменно депутат от левицата.
Министър на отбраната – Атанас Запрянов
Настоящият служебен министър на отбраната Атанас Запрянов е номиниран да запази поста си и в редовния кабинет на Росен Желязков. Преди да стане служебен министър, той бе заместник на Тодор Тагарев в кабинета “Денков”. Преди това е заемал поста заместник-министър още два пъти.
В миналото заема различни командни и щабни длъжности в Свързочни войски на Българската армия. Запрянов е бил началник на Военна академия "Г.С. Раковски", заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите и представител на началника на Генералния щаб на Българската армия във военните комитети на НАТО и ЕС.
Министър на правосъдието – Георги Георгиев
Предложеният за министър на правосъдието в проектокабинета на ГЕРБ народен представител Георги Георгиев е адвокат и преподавател в Софийския университет.
Политическата му кариера започва през 2019 г., когато е избран за общински съветник от гражданската квота в листата на ГЕРБ-СДС. От 2019 до 2021 година е председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет в Столичния общински съвет и е заместник-председател на Постоянната комисия по местно самоуправление и нормативна уредба. Две години по-късно оглавява и Столичния общински съвет.
Министър на външните работи – Георг Георгиев
Депутатът от ГЕРБ Георг Георгиев e предложението за министър на външните работи. Той е бивш лидер на младежката организация на ГЕРБ. Направи шеметна кариера едва на 25 години, когато бе назначен за заместник-министър на външните работи в третото правителство на Бойко Борисов. Преданността му към лидера на ГЕРБ стигна до широката публика, след като се завъртя клип, в който целува ръката му преди избори.
Георгиев продължи бързо да се изкачва по стълбицата на успеха и впоследствие се вписа в историята като най-младия зам.-министър, след като бе назначен в МВнР при увпарвлението на Екатерина Захариева в кабинета "Борисов 3".
Георгиев организираше и подкрепа в редиците на младежкото ГЕРБ по време на протестите срещу Бойко Борисов през 2020 г.
По-паметливи си спомням и твърденията на Георгиев, че собственикът на "Сиела" - компанията доставчик на изборните машини, е направил 100 лв дарение на "Демократична България". Впоследствие се оказа, че става дума за съвпадение на имената.
Иначе досега Георг Георгиев беше народен представител в 43-ото, 45-ото, 48-ото, 49-ото и 50-ото.
