Какво общо имат дигиталните технологии, старинните оръжия и един от най-красивите замъци в Хърватия? Отговорът може да се открие в замъка Тракошчан, където от 15 до 17 януари гостува дигиталният майстор тюфекчия Марко от проекта на музей „Етър“ „Дигитални близнаци на занаяти от старо време“.
Марко е показан в изложбена зала на дворец Тракошчан – място, пропито с история и аристократичен размах. За него е обособено специално помещение, достатъчно просторно, за да могат посетителите спокойно да влязат в дигиталната работилница, да се задържат в нея и да проследят отблизо отделните етапи от изработката на оръжие така, както са се случвали в миналото.
Програмата на събитието, в което участва майстор Марко, е също толкова богата, колкото и самата история на мястото. Посетителите могат да чуят публична лекция за историческото оръжие, подготвена от Регионалния музей Птуй – Ормож (Словения), както и лекция на Бранко Внук – уредник в същия музей. Към тях се добавя и представяне на кремъчни пистолети (кубури) от традиционно кубурско дружество – демонстрация, която със сигурност приковава вниманието.
Замъкът Тракошчан е защитен културен паметник с национално значение и символ на благородническото наследство на Хърватско Загорие. Именно тук, през есента, в съвременното изложбено пространство – Галерия „Замък Тракошчан“, бе открита изложбата „Войниците на граф Йосип Казимир Драшкович“. Тя разказва завладяваща история за военната, художествената и семейната традиция на една от най-прочутите благороднически фамилии в Хърватия.
В центъра на изложбата стои личността на граф Йосип Казимир Драшкович – военачалник с бурна съдба и любовна история, която навремето успява да скандализира аристокрацията. След като губи благоволението на императорския двор заради брака си със Сузана Малатински, графът се заема с амбициозна мисия: да възстанови репутацията си и да докаже честта и силата на рода си пред самата императрица Мария Терезия. За целта той инвестира огромно състояние в създаването на собствен бандериум от близо хиляда пехотинци и кавалеристи, както и в впечатляващи визуални представяния на военна мощ и дисциплина, подготвени за обявеното, но така и нереализирано посещение на императрицата в Хърватия през 1755 г.
За първи път изложбата представя в пълния им обем 49 портрета на офицери от полка на графа, 11 рисувани тапета с изображения на военни подразделения, както и т.нар. Малка генеалогия. Сред експонатите оживяват предмети от XVIII век – инструменти, оръжия, знамена и саби, носещи белезите на едно време, в което честта и показността вървят ръка за ръка.
Част от материалите произхождат от колекцията на замъка Тракошчан, а други са предоставени от Хърватския исторически музей, Регионалния музей Птуй – Ормож, Националната и университетска библиотека в Загреб и колекцията на Томислав Аралица.
Концептуалната рамка на изложбата е дело на д-р Горанка Хорян, а куратори са Иван Мравлинчич и Владимир Бърнардич. Сред експертните сътрудници са д-р Марина Бреговац Писк – историк на изкуството, и германският историк Харалд Скала. Дизайнът е създаден от Studio Twenty2, а мултимедийната инсталация – от Smartera Solutions. Реализацията е осъществена с подкрепата на Министерството на културата и медиите на Република Хърватия.
Като част от събитията между 15 и 17 януари, музей „Етър“ пренася духа на българските майстори в дигиталния свят чрез проекта „Дигитални близнаци на занаяти от старо време“. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз – NextGenerationEU. Цялата отговорност за съдържанието се носи от РЕМО „Етър“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че то отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Главният уредник Росица Бинева е ръководител на проекта, а в екипа са включени – координаторът Бистра Димова, финансистът Мария Иванова, пиарът Тихомир Църов, консултантите Десислава Пингелова, д-р Ирина Димитрова, доц. д-р Симеон Цветков и Димитър Мирчев.
В Тракошчан миналото и бъдещето не просто се срещат – те си подават ръка.