Животът е шарен и разнообразен. Важното е да имаш смелостта да надникнеш зад ъгъла. И когато посоката те избира - да преоткриеш вдъхновението и да продължиш да улавяш мигове. Защото всеки един нов ден ни е подарък.

Той е лекар, водолазен инструктор, фотограф. Влюбен в морето и в планината.

Добавяме ските и колелото. Пътешественик с над 70 посетени държави.

Д-р Теодор Марков!

Има любима вещ, за която казва, че е най-красивата, която е виждал в живота си. Подсещам го, че това е един фотоапарат, запалил страстта му към фотографията. В най-затворените години на нашето общество, във времето на социализма, баща му успява да отиде сам на екскурзия в Германия и му донася апарат Вера. Когато го вижда, той наистина се влюбва в него. И това е единствената вещ в живота му, която е обичал като човек. Може би…

Оттам тръгва интересът му какво може да прави този фотоапарат. Тогава е 12-13 годишен. Една година събира пари за Зенит 11. Не забравя, че е струвал 180лв. И така започва всичко…

След това се отключва страстта му към пътуването и някак си нещата се връзват по един много хубав начин. Пътува, за да снима. И снима, за да пътува.

Морето? Морето е било предизвикателство. Ако не е било страх, поне е изпитвал много сериозен респект към него. В период от живота му, когато му се струва, че всичко е много рутинно – идва предложение от приятел. Курс за водолази! В първия ден иска да се откаже. Мисли как да формулира своя отказ, така че да го разбере инструкторът и да не му се подиграват приятелите. Но след това идва интересът, все по-осезателен към този спорт.

„Бях много горд с първия си сертификат. Исках всичките ми приятели и хората, които познавам, да знаят. Направо ми идваше да спирам минувачите на улицата и да им казвам: „Ето, вижте! Аз съм вече водолаз!”, разказва Теди Марков.

Идва следващият сезон. Тогава започва да се гмурка все по-смело, по-самостоятелно и решава, че е време да разшири познанията си. Записва се на следващ курс: „Запалих се. Видях, че водолазията и гмуркането може да осмисли лятото на един човек. Освен фотографията, започнах да обмислям и такива места, на които да мога да се гмуркам. Така бях на едни от топ местата за гмуркане в света. Цялото това нещо ми допълва изключителното преживяване – да отидеш на това място, да видиш хората там, да усетиш средата и да се гмурнеш”.

Как му стига времето за всички занимания? Времето ли? То, колкото и да не е разтегливо, понякога е разтегливо понятие. Няма чак толкова ангажирани хора, които да не правят това, което ги вълнува. Неразумно е човек да се фокусира само в едно нещо, което прави.

Говорим си и за пътуванията. Казва, че като че ли посоката го избира. Няма ясни планове и ясни цели. Приема го като даденост пред самия него и тогава нещата започват да се случват по един много по-хубав начин.

Ако го попиташ кое е най-пъстрото място което е посещавал, ще отговори арабският свят. Но след това веднага мести погледа към Индия. Държавата на контрастите. Много шарена. Много бедна и много богата. Когато говориш с някой бил там – хората винаги се разделят на двата полюса: по-малката част са влюбени и искат да се върнат отново, по-голямата част казват, че никога не биха стъпили там, разказва д-р Марков.

„Грешката на повечето хора, посещавайки места, които се различават от нашата европейска представа за материален просперитет е, че отиват с очаквания. Разликата е, че онзи свят е организиран по съвсем различен начин. Усещането за него трябва да мине през твоите сетива, а не през това, което си представяш, че трябва да бъде. Защото ние тук сме ограничени в нашата представа за успеха като имане, т.е. човек, който има, той е успял. Докато в онзи свят нещата не са така. Може да видиш едни екстремно бедни хора, които са щастливи. Това беше моят катарзис може би. Не можех да го разбера. Как един беден човек, който има една риза на гърба си, кара рикшата и спи вечер на задната седалка, се усмихва и е щастлив. Много често може ще чуеш израза „сърце да е широко”. Имаш, нямаш - няма значение. Въпросът е сърце да е широко, да е приемащо и да е отдаващо в същото количество”.

А дали не е по-добре да се гледа понякога на мястото, където отиваме, не като туристи: „Много е трудно човек да излезе от собствената си кожа и от собствените си обувки. При мен е задължително да опитвам и да се храня с местната кухня. Не търся европейски ресторанти. Където е възможно се обличам като тях. Не бягам от местата, които са нетуристически – пазарища, сбор на повече хора и бедни квартали. Напротив, те дори са ми по-интересни от чисто фотографска гледна точка. В устройствената част на всеки град виждаш това, което тази нация иска да видиш за нея. Но в по-бедните квартали, в по-отдалечените, виждаш същността на тези хора, на този народ. И… аз обичам да ходя на такива места”.

Теодор Марков има огромното желание да снима няколко племенни групи в Папуа Нова Гвинея. Разказва за фестивала Горока. Не комерсиален фестивал, в рамките на няколко дни се събират изключително атрактивни и колоритни племенни групи. Достъпът дотам е доста труден. А е и доста скъпо цялото  начинание. Но най-доброто в пътешествията винаги предстои!

Говорим си и за фотографията. Обича да снима портрети, но като всеки един човек претърпява личностно развитие. Така и всеки един фотограф претърпява фотографско развитие. Защото фотографията се развива и се движи с психоемоционалната нагласа. И човек, когато се интересува от нещо, това се отразява на фотографията му: „Аз някъде в моя живот започнах да се интересувам от човешките очи. Не знам защо, няма конкретна причина. И открих за себе си, че обичам да снимам лица, особено очи. Това пък доведе до факта, че се опитвам да снимам характерни племенни групи или племена, които са запазили самобитността си и не са докоснати толкова от цивилизацията. И това го свързвам с пътуването. Но след десет години мога да снимам архитектура. Минах през пейзажите. Всеки минава през някакви пейзажи разбира се, но последната ми страст наистина е подводната фотография.

Персоналното усещане от това да си под вода с фотоапарат е много по-различно от това да си на повърхността и да държиш фотоапарат. Но ти дава една наслада, която допълва цялото усещане от гмуркането”, казва Теди Марков.

Не винаги успява да влезе с камера под водата. Винаги има една много тежка дилема при пътуванията му. Поради ограниченото количество багаж, който може да вземе човек – трябва да избере дали да вземе подводната техника или пък наземната. Няма как и двете. Е, понякога съжалява за избора си!

Питам го за нашето море. Отговорът е светкавичен, с усмивка: „Нашето море е прекрасно. То е сурово, но крие особена красота. Местата, където ходим да гмуркаме и да снимаме при добра видимост, като Червено море или други популярни дестинации, мога да сравня с манекенка, която е гримирана, с прическа. Тя е красива по този начин. Докато Черно море е като една къмпингарка – излиза от палатката без грим, рошава, боса… И това усещане за свобода и дивотия я прави по-красива… Въпрос на очаквания! А хармонията е там, където трябва да бъде! И онова особено чувство за свързаност с природата…”.

А дали може да бъде преодолян страхът от водата: „Може. Разбира се. Но човек не трябва да насилва този страх. Във всички нас е заложен страхът от водата. Въпросът не е да не се страхуваме, въпросът е как контролираме страха. Всъщност паниката е липсата на контрол върху страха, тъй като средата е напълно неестествена за нас. Там нещата се случват много бързо”, отговаря лекарят Теодор Марков.

Пожелава всички хора да са здрави: „Защото здравето е почвата, на която стъпваме, за да вдигнем очи нагоре. Искам хората да излязат от представата си за материалния успех. Да потърсят това, което душата им иска. Да оставят душата им да полети и да я чуят. И като я чуят - да тръгнат след нея. Тогава нещата ще бъдат много по-красиви и ще виждаме много по-усмихнати хора”.

Е, Теди Марков! Добър слушател съм! Благодаря за интереса и на читателите на dnews.bg! И до нови срещи! Там, в голямото и прегръщащото синьо…

Текстът е поместен в летния брой на вестника на „Дарик“  - „dolce far niente“.

Част от кадрите на д-р Теодор Марков вижте в галерията