Киното и детските спомени

Мисля, че бях 9 клас и непрекъснато бягах от училище, за да гледам филма "Ромео и Жулиета" на Дзефирели. Гледала съм го някъде около 20 пъти. Имаше страхотна музика, страхотна игра, даже си спомням, че актрисата в главната роля се казваше Оливия Хъси, кой играеше Ромео не си спомням. Филмът беше страхотно направен и може би в тази възраст са ме вълнували точно тези неща за любовта, за красотата на една любов, за трагедията на една любов. Въпреки че аз тогава още не се занимавах с момчета, на 16 години бях пълен провал. На кино ходих с приятелки, даже сама съм ходила, което сега правя рядко. Учих в 39-та гимназия, кино "Изток" беше съвсем близо и аз доста често пребивавах там.

Любимият актьор

Мисля, че се влюбих в Робърт де Ниро и това продължава вече много години. Страхотен актьор и страхотен мъж. Изгледала съм почти всичките му филми. Аз общо взето не съм човек, който може да се влюби в някой световен артист, защото знам, че е далеч, че никога няма да го срещна, но точно той ме привлича като мъж. Един път преди години имах възможност да го срещна. Това е много страшна история, разви се много лошо за мен. Около филма "Равновесие" на Людмил Кирков, в който аз съм играла, трябваше да се пътува на фестивал в Москва, а Робърт де Ниро беше председател на журито на този фестивал. Обаче аз бях много бременна и не можах да отида. Успокоявах се с това, че тогава не знаех добре английски и ако го бях срещнала нямаше да мога да си говоря с него. Но заради него после се записах на курс в ИЧС. Изкарах тримесечен курс по английски, за да съм готова евентуално, ако нещо с Робърт де Ниро, за да не се гледаме само, а и да си приказваме.

"Оркестър без име" и ролята на Рени 

В киното влязох полуслучайно, полу - не. Винаги съм искала да бъда актриса и то специално съм си мислила за кино. С "Оркестър без име" стана случайно, мой приятел Стойчо Шишков работеше за филма и правиха проби за Рени. Стояхме с него в Народния театър, горе в ресторанта, и си говорихме глупости, заяждахме се нещо. Аз тогава бях манекенка и той ми вика: Вие манекенките за нищо не ставате, аз му казвам: Ставаме, ставаме, ей такива глупости на маса. И той вика: Хайде, добре тогава, сега правим проби за един филм за главната роля, не можем да намерим момиче, вече сме направили към 30 проби, ела да видим дали ще стане. Аз пак попитах: За главната роля ли?, той каза: Да, и аз отговорих: Ами ще отида тогава. Отидох, бях много нахакана тогава и всъщност след няколко дни ми казаха, че аз получавам ролята. Обаче пък аз я отказах. Бях влюбена в мъжа ми, още бяхме гаджета, и си викам сега 103 месеца на Созопол, ще се разделим, край, мислих, че може да ме зареже, ако замина за 3 месеца и отказах ролята. Те ме изчакаха някъде към 10 дни, пак звънна Стойчо Шишков и каза: Моля ти се, недей така! Просто според мен вече много ме бяха харесали и не можеха да си представят друга да играе Рени. В крайна сметка - каквото си е писано - става!

"Оркестър без име" 2?

Не съжалявам, че не се случи продължението на "Оркестър без име". Станислав Стратиев беше написал сценарий за втори филм, но честно казано не беше много интересно. Нямаше да стане като "Оркестър без име". Много сме мислили за това дали трябва да има втора част, защото може да стане много лошо. А трябва да е много класи над това, което сме направили. Този филм вече толкова години се гледа, което рядко се случва. В сценария за продължението Рени живееше някъде в Италия, в замък, нещо такова беше, чела съм го отдавна. Жорето май гледаше кучета на някакъв, пак в чужбина. Изобщо по чужбина се бяха разпръснали героите, пък се събираха, пък случайно минаваха през къщата на Рени, тя голяма баровка в Италия, но според мен не беше интересно.

Катето Евро - секссимвол

Това са големи глупости. Аз не искам хората да ме мислят за някакъв секссимвол, това е смешно. Аз нямам и такива форми, дето се вика. Но хората си пишат разни неща и така - една е сексимвол тази седмица, другата - друга. Според мен секссимволът, който се е наложил като такъв, е Аня Пенчева.

Да, но Катето Евро беше на корицата на втория брой на "Плейбой", а не Аня Пенчева, нали така?

Еееееее, да. Така си е. Което си е вярно, си е вярно. Добре тогава, секссимвол съм си, стига съм се опъвала.

Мечтите в киното

Аз много харесвам Робърт де Ниро, но не мога да си мечтая да играя с него, по причини, които са факт, просто няма да стане. Никога не съм си мислила, че мога да се снимам във филм с него или с някоя голяма звезда, нямам това самочувствие. Даже, когато са ме канили на кастинги за американски филми, да ви кажа честно, аз не отивам. За нашето кино обаче съм отворена. И си мечтая само за неща, които са достижими. За неща, към които можеш да протегнеш ръка и да ги докоснеш.