Основополагащ проблем в спешната медицинска помощ е кадровият дефицит. Това коментира Катерина Сунгарска говорител на столичната Спешна помощ в „Стълбището“ на Дарик.

По думите ѝ този проблем би се решил с регулация, която да задължава завършилите медици да преминават през школата спешна помощ. Тя допълни, че лекарят в спешна помощ е принуден от обстоятелствата на професията да се изгради като специалист.

Това, което е номер едно за нас като проблем, е кадровият дефицит и не знам дали проекти за модернизиране биха били най-адекватното, което спешно трябва да се направи. Може би по-спешно би било, поне така си говорим с колегите, е да се направи някаква регулация. Защото всички наши медици казват - няма в света по-голяма школа от тази на Спешната помощ.

Всеки един медик, който стане от студентската скамейка, би било наистина чудесно да мине през школата на Спешна помощ. Има го в цяла Европа - някъде половин година да работят, някъде една година, една година и половина. Доколкото знам в Турция е две години. Всеки медик, за да практикува, трябва да мине през школата Спешна помощ. 

 „Лекарят в Спешна помощ е абсолютно сам“

Той няма подкрепата на лабораторията, няма подкрепата на техниката, за да диференцира за какво състояние става въпрос. Няма подкрепата на колегата от съседното отделение или от съседния кабинет, който да дойде и да помогне. Той е сам с това, което има между ушите си, така се шегуваме. И със слушалката на врата. И тогава ти наистина нямаш избор и се изграждаш много бързо като специалист, просто няма накъде. Сам си. Ти взимаш решение понякога за частици от секундата, за да спасиш живота. 

Лекарите от Спешна помощ за какво мечтаят?

“Като че ли това, за което много мечтаят лекарите, е да има по-здрави хора. Вие знаете тази много тъжна статистика - ние сме на първите, за съжаление места в света по смъртност и това не е, защото лекарите са лоши, а това е, защото ние като хора не се грижим за себе си.

Не се грижим за менталното и психологическото си здраве и на второ място не се грижим за физическото такова. Отдавна науката е доказала, че много голяма част от болестите, които ни връхлитат всъщност са психосоматични и проблемът е вътре, дълбоко в нас. В главите ни, в подсъзнанието ни, в душите ни. Не във физиката. Така че ние някак си не се грижим много за себе си и това може би обяснява тази нагласа - една много сериозна, много голяма част от обществото ни винаги да търси причините грешките и грешните навън”. 

Гледайте целия разговор в прикачения файл.