Макар най-високата заболяемост обичайно да се наблюдава след коледните и новогодишните празници, подготовката за грипния сезон започва далеч по-рано. Тази година в България има и важна промяна - за първи път държавата осигурява безплатна противогрипна имунизация за определени възрастови групи деца.

За рисковете, възможностите за профилактика и най-честите притеснения на родителите в ефира на Дарик говори д-р Елена Драгушева, специалист по обща медицина, главен асистент в Медицински университет - София и лекар с професионален опит в областта на инфекциозните заболявания.

Защо грипът е по-рисков за най-малките деца?

Грипът невинаги протича по един и същи начин. При някои деца инфекцията причинява температура, кашлица, хрема, мускулни болки и общо неразположение, които отшумяват за няколко дни. При други обаче заболяването може да доведе до по-сериозни усложнения.

Д-р Драгушева обръща специално внимание на децата до четиригодишна възраст, при които се наблюдава висока заболяемост. Сред възможните усложнения са възпаления на горните дихателни пътища, ушни инфекции и пневмония. В редки случаи грипът може да доведе и до тежки неврологични усложнения.

По-висок риск от тежко протичане имат малките деца, както и тези с определени хронични заболявания. Това е една от причините специалистите да настояват профилактиката да започва още преди активното разпространение на вируса.

Но последиците от грипа далеч не се ограничават до здравословното състояние на детето. Боледуването често означава продължителни грижи у дома, отсъствие от детска градина или училище и необходимост родителите да прекъснат работа.

Защо дори лекото боледуване може да се отрази на цялото семейство?

По-големите деца понякога прекарват грипа сравнително леко. Това обаче не означава, че инфекцията няма значение за останалите членове на домакинството.

Училището, детската градина и ежедневните социални контакти създават условия за лесно разпространение на респираторните вируси. Дете с леки симптоми може да предаде инфекцията на по-малко братче или сестриче, на възрастен роднина или на човек с хронично заболяване.

„Точно това е рискът. Може да се случи и така се случва“, обяснява д-р Драгушева в отговор на въпроса дали лекото боледуване на детето може да има сериозни последици за възрастен човек.

Особено уязвими са възрастните хора и пациентите със сърдечносъдови, белодробни и други хронични заболявания. 

Безплатни противогрипни ваксини за деца: Кой има право през 2026 г.?

Една от най-важните новости през настоящия сезон е стартирането на Националната програма за ваксинопрофилактика на сезонния грип при деца за периода 2026–2030 г. Чрез нея държавата осигурява безплатни противогрипни ваксини за всички деца от 6-месечна възраст до 7 години включително и деца от 6 месеца до 17 години, включително с определени хронични заболявания.

Сред заболяванията, които могат да бъдат основание за включване в програмата, са астма и други хронични белодробни заболявания, диабет, определени сърдечносъдови, бъбречни и неврологични заболявания и състояния, свързани с потиснат имунитет.

Имунизацията се организира чрез общопрактикуващите лекари, като родителите могат да получат информация за подходящия вид ваксина и необходимите дози.

В интервюто д-р Драгушева отбелязва любопитен парадокс - въпреки засиленото търсене преди началото на сезона, към момента на разговора част от получените ваксини все още не са поставени. Според нея това показва колко важно е да има добра комуникация между родителите и семейните лекари.

Може ли ваксинирано дете все пак да се разболее от грип?

Да. Противогрипната ваксина не осигурява стопроцентова защита срещу заразяване. Нейната ефективност може да варира според сезона, циркулиращите вируси и индивидуалните особености на организма.

Но защитата от инфекция не е единственият показател за ползата от ваксинацията. Проучванията показват, че тя може да намали вероятността от тежко протичане, усложнения и необходимост от болнично лечение.

Д-р Драгушева споделя, че ежегодно ваксинира себе си и своето семейство, като използва личния пример в разговорите с пациентите.

Всяка година съставът на сезонните противогрипни ваксини се актуализира спрямо очакваните циркулиращи вируси. Затова имунизацията през предходен сезон не замества необходимостта от нова ваксинация.

Назална или инжекционна ваксина - каква е разликата?

За много родители една от основните тревоги е свързана с поставянето на инжекция, особено при по-малките деца. Освен инжекционни ваксини в България се прилага и назална противогрипна ваксина, която се въвежда под формата на спрей в носа.

Назалната ваксина е предназначена за определени възрастови групи деца, като приложението ѝ зависи и от здравословното състояние. Тя не е подходяща за всеки пациент и изборът трябва да бъде направен след лекарска преценка.

Д-р Драгушева посочва, че назалната ваксина има предимства, свързани както с начина на приложение, така и с изграждането на локален имунен отговор в носната лигавица.

При инжекционните ваксини най-честите реакции включват временна болка или дискомфорт на мястото на поставяне, леко неразположение и понякога повишена температура.

Сериозните нежелани реакции са редки, но както при всяка медицинска интервенция, родителите трябва да получат информация за възможните рискове и противопоказания.

Късно ли е за противогрипна ваксина в края на ноември?

По думите на специалиста най-добре е имунизацията да бъде извършена преди активното разпространение на вируса, тъй като организмът се нуждае от време, за да изгради имунен отговор.

Но ако семейството е пропуснало началото на сезона, това не означава, че трябва да се откаже от ваксинация.

Д-р Драгушева подчертава, че имунизацията остава възможна и когато грипният вирус вече циркулира активно. Разбира се, ваксината не може да предотврати инфекция, настъпила преди изграждането на защита. Тя обаче може да има значение при последващи срещи с вируса през същия сезон.

При децата, за които са необходими две дози, графикът трябва да бъде обсъден предварително с общопрактикуващия лекар.

Кога кашлицата след грип трябва да притесни родителите?

Дори след отшумяването на острите симптоми някои деца продължават да кашлят. Според д-р Драгушева това невинаги е признак за усложнение. След вирусна инфекция лигавицата на дихателните пътища се нуждае от време за възстановяване и кашлицата може да продължи по-дълго от температурата и общото неразположение.

Важно е обаче да се следи дали състоянието на детето постепенно се подобрява. Повторна поява на висока температура, влошаване след първоначално подобрение, учестено или затруднено дишане, силна отпадналост и признаци на обезводняване са основания за своевременна медицинска оценка.

При тежко затруднено дишане, посиняване на устните, нарушено съзнание или други признаци на спешно състояние трябва незабавно да се потърси спешна медицинска помощ.

„Нека не отлагаме превенцията там, където тя е възможна. Специалистът призовава семействата да обсъждат своевременно възможностите за имунизация със своя лекар и да не разчитат единствено на надеждата, че детето ще прекара инфекцията леко.

Колко опасен може да бъде грипът за малките деца, как се различават ваксините и има ли смисъл от имунизация, когато сезонът вече е започнал - гледайте целия разговор с д-р Елена Драгушева в YouTube.