„Изборът на новите членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота е закъснял с повече от четири години, но е крачка в правилната посока. Сам по себе си обаче той няма да реши проблемите на българската правосъдна система.“
Това заяви в „Лице в лице“ лидерът на ДСБ и евродепутат Радан Кънев. Той коментира необходимостта от прекъсване на връзките между службите, организираната престъпност и съдебната власт, предложенията за конституционни промени, рисковете от дългова криза и заплахите за националната сигурност в Черно море.
Според Кънев подкрепата на ГЕРБ и ДПС за голяма част от кандидатите за членове на ВСС може да бъде разчетена като признание за качествата на номинираните, въпреки предварителните критики на двете политически сили.
„Те дори преди гласуването влязоха в много остра атака, че става дума за сглобка, сватба и така нататък, след което подкрепиха повечето кандидати. Аз не мога да го разбера по друг начин, освен като признание, че тези кандидати са сякаш оптималното на база на номинациите, което може да бъде излъчено от парламента. Все пак това решение е закъсняло с малко повече от четири години. Този досегашен Висш съдебен съвет за малко ще изкара два мандата, при положение че Конституцията му забранява повече от един. В крайна сметка това, което можем да кажем, е, че най-сетне народните представители изпълниха конституционния си дълг“, коментира Кънев.
Той припомни, че през 2015 г. е бил сред вносителите на предложението членовете на ВСС от парламентарната квота да бъдат избирани с мнозинство от най-малко 160 народни представители.
По думите му целта на това изискване е да гарантира постигането на съгласие между управляващите и опозицията и да не позволява една партия или управляваща коалиция да установи контрол върху правосъдието.
„Надявам се, че този резултат в момента е постигнат, тоест че бъдещият Висш съдебен съвет ще има един достатъчен баланс, за да не се стига до крайности. Не очаквам чудеса. Нека да сме наясно – един избор на нов състав на Висшия съдебен съвет няма да излекува проблемите на българската правосъдна система, но може би е една крачка в правилната посока“, добави той.
Според лидера на ДСБ наличието на работещ Висш съдебен съвет е предпоставка за започването на същинската съдебна реформа.
Сред основните задачи пред нея той открои гарантирането на независимостта на магистратите от политически натиск и вътрешни мрежи на влияние, както и осигуряването на по-голяма отчетност на прокуратурата.
„Знаете, моето мнение е, че повечето от тези мрежи на влияние са опасно свързани със службите в България, тоест отново са свързани с политическата власт. Това, което трябва да осигури една реформа, е, от една страна, пълната независимост на съдиите от политически, ченгеджийски, криминални схеми. От друга страна, една определена отчетност на прокурорите и известна независимост на инстанционните прокурори от главния прокурор – проблем, за който сме говорили много“, коментира Кънев.
Той предупреди, че натрупваните в продължение на десетилетия зависимости не могат да бъдат преодолени в рамките на няколко месеца.
„Много пъти сме говорили за едни мрежи на влияние, на зависимост, които са изграждани в продължение на доста десетилетия, много отпреди 1989 г. За една пряка зависимост на съдебната власт в България от силовите структури на държавата, така наречените служби. Навремето от комунистическата Държавна сигурност и свързаните с нея сфери на организираната престъпност, впоследствие от така наречените нови служби в България и свързаните с тях сфери на организираната престъпност. Това е нещо, което може да бъде лекувано в едно общество в един продължителен период от време, с пълната яснота, че без реформа на службите няма да постигнем пълноценна реформа на правосъдието“, категоричен беше евродепутатът.
Кънев изрази съжаление, че не е било прието предложението на депутати от ДСБ кандидатите за членове на ВСС да декларират, че не сътрудничат на тайните служби.
„Голяма грешка според мен е, че това не беше прието. Това са неща, които в бъдеще са поправими. Но сякаш известно желание да бъде прекъсната тази връзка между силовите структури на държавата и прокуратурата и съда беше проявено и в днешното гласуване. Надявам се, че тази моя оценка не е твърде оптимистична“, допълни той.
Радан Кънев се обяви категорично против предложението на „Прогресивна България“ членовете на ВСС от парламентарната квота да бъдат избирани с мнозинство от три пети, вместо с настоящото мнозинство от две трети от народните представители.
Според него подобна промяна би ограничила необходимостта от постигане на съгласие между властта и опозицията.
„Категорично не харесвам тази идея, защото тя ограничава именно тази конституционна повеля властта и опозицията да работят заедно. Властта да си остава власт, да си носи отговорността за управлението, опозицията да си остава опозиция, да продължава да бъде критична, може би и остро критична към управлението. Но когато се решават големите въпроси на правосъдието, да са принудени от Конституцията да търсят определено съгласие“, обясни той.
Лидерът на ДСБ изрази резерви и към прибързаното започване на нови конституционни промени.
„Аз съм подчертано резервиран към всякакви прибързани промени в Конституцията. Смятам, че това е въпрос, към който трябва да се подходи много внимателно, в никакъв случай да не бъде изнасян като някакъв специален приоритет. Защото вече се опарихме достатъчно пъти, за да видим, че конституционните промени сами по себе си не решават същностни проблеми на съдебната система“, заяви Кънев.
По думите му в настоящата икономическа ситуация и на фона на рисковете за националната сигурност има опасност политиците да се разминат с очакванията на гражданите, ако съсредоточат усилията си върху конституционните промени.
„България изглежда все по-близо до дългова криза“
Според евродепутата пред страната стоят значително по-непосредствени предизвикателства, свързани с икономиката, финансовата дисциплина и националната сигурност.
Той обвини настоящото управление, че подкопава постигнати през последните десетилетия национални съгласия, свързани с европейската и евроатлантическата ориентация на България, пазарната икономика и финансовата дисциплина.
„Успоредно с това виждаме, че руската агресия в Украйна далеч не е свършила. Тя представлява откровена заплаха за всички държави в Източна Европа. Успоредно с това цялата световна и европейска икономика е много далеч от цветущо състояние. България изглежда все по-близо и по-близо до дългова криза, ако гледаме бюджета, който се приема в момента. Тук говорим за непосредствени рискове, непосредствени задачи пред обществото, които са от най-висш порядък. Сигурността, икономиката – това са задачите на всяка една власт, това са задачите и на всяка една опозиция“, подчерта Кънев.
Според него липсва и дългосрочна визия за управлението на държавния дълг и за бъдещето на пенсионната система, предаде bTV.