Проектът за реконструкция на бул. „Цар Освободител“ има потенциал да се превърне в катализатор за развитие, както на прилежащите квартали, така и на целия град, но само ако човекът, а не автомобилите, бъде поставен в центъра на градските политики. За това се обявиха от Регионалната колегия на Камарата на архитектите в България в писмо до кмета на Варна. Според браншовата организация проектът ще повлияе на развитието на града в следващите десетилетия и заслужава подобаващо внимание. Представеният окончателен проект за реконструкцията на най-дългия варненски булевард обаче не дава адекватни отговори на значимите за града проблеми, се посочва в позицията на архитектите.

В проекта липсват елементи, касаещи градския транспорт като бус лента и места за спирки. Липсват предвиждания за буферни паркинги, които биха облекчили паркирането и трафика. Не са предвидени велоалеи, зарядни станции за електромобили и други съпътстващи елементи. На места липсват локални платна, недостатъчна е ширината на тротоарите. Не е помислено и за озеленяването, изтъкват от архитектурната организация. Според тях, както в проучванията, така и в предварителния проект е подходено само от инженерна позиция. В екипа няма архитекти и урбанисти и поради тази причина не се дава комплексен отговор на дългодишни липси в градското планиране, свързани с алтернативните начини на придвижване.

От Камарата на архитектите имат забележки и към трасето за лекото метро, което е част от проекта за реконструкция на „Цар Освободител“. Предвидено е градската железница да стига до кръговото кръстовище до летището, но е пропуснато най-същественото – няма пряк достъп на пътниците до аерогарата.

„Направеният анализ е по-скоро повърхностен. Още преди две години отправихме много забележки към предварителния проект, но нищо не се промени по проекта за разширението на булеварда и лекото метро. Затова имаме основания да сме притеснени“,  заяви за Дарик председателят на Регионална колегия на Камарата на архитектите в България Марин Велчев.

От организацията са озадачени, че им се поставя срок от 5 дни за изразяване на становище по такъв мащабен проект, изработван от голям проектантски колектив в продължение на няколко години.

Преди да бъде одобрен проектът, да бъде представен от авторите си пред професионалната гилдия в града, както и да се даде достатъчно дълъг срок за обсъждане и предложения за корекции. Да се направят широки обществени обсъждания на проектните решения, особено с жителите на кварталите, през които проектът преминава, като бъдат адекватно отразени и съобразени и техните виждания и проблеми. След като проектът се коригира, отново да бъде поставен на широко обшествено обсъждане, преди да бъде одобрен и възложен за изпълнение, настояват архитектите.