Започналото като мирни протести срещу президента на Сирия преди 10 години се превръща в пълномащабна гражданска война, която трае и до днес. Конфликтът коства живота на половин милион души и остави след себе си опустошени градове. Ретроспективен поглед на БиБиСи (BBC).

Как започна войната в Сирия?

Още преди началото на конфликта много сирийци недоволстват от високата безработица, корупцията и липсата на политическа свобода при управлението на президента Башар ал-Асад, който поема властта в страната през 2000 г. след смъртта на баща си Хафез ал-Асад.

Момченцето, стигнало до Словакия само, е щастливо (видео)

През март 2011 г. в южния град Дераа избухват продемократични демонстрации, вдъхновени от въстанията в съседните страни срещу тамошните репресивни режими (т.нар. „Арабска проблет“).

Постепенно протестите се разрастват в цялата страна, но ескалират в истинска гражданска война, след като сирийското правителство започва да използва смъртоносна сила, а опозицията се въоръжава.

Според сирийския президент това е „тероризъм, подкрепян от чужбина“.

Как да разпознаем фалшивите разкази за войната в Украйна?

Възникват стотици бунтовнически групи и не отнема много време конфликтът да се превърне в нещо повече от битка между сирийците „за“ и тези „против“ президента Асад. Чуждите сили започват да заемат страна, изпращайки пари, оръжия и бойци, а хаосът допринася за възхода на екстремистки джихадистки организации като групировката Ислямска държава (ИД) и местната фракция на Ал Кайда. Сирийските кюрди също се включват във войната, настоявайки за самоуправление на северната част от страна, където съставляват мнозинство.

Колко души загинаха?

Единадесет години война нанасят огромни страдания на сирийския народ.

Според ООН най-малко 350 209 цивилни и бойци са били убити между март 2011 г. и март 2021 г., но организацията предупреждава, че това е "подценяване на действителния брой". Ръководителят на ООН по човешките права Мишел Бачелет казва, че 26 727 жертви са жени, а 27 126 деца.

Украинчета тръгват на детска градина и училище в Бургас

Сирийската обсерватория за човешки права (SOHR) е документирала смъртта на 494 438 души до юни 2021 г. В доклада им се твърди, че са били убити най-малко 159 774 цивилни, като сирийското правителство и неговите съюзници са отговорни за по-голямата част от смъртните случаи.

Повече от 12 милиона души (над половината от населението на Сирия) се борят всеки ден да намерят достатъчно храна, а половин милион деца са хронично недохранени.

През последните две години хуманитарната криза беше усложнена от безпрецедентен икономически спад, предизвикан от строгите санкции на САЩ, ливанската икономическа криза и пандемията с Ковид-19. Сирийската валута загуби близо 80% от стойността си през 2021 г., а хиперинфлацията, която беше близо 140% в началото на 2022 г., доведе до рязко покачване на цените на основните стоки. Коефициентът на бедност е достигнал безпрецедентните 90%.

Кой на чия страна е в конфликта в Сирия?

Основните поддръжници на сирийското правителство са Русия и Иран, докато Турция, западните сили и няколко арабски държави от Персийския залив в различна степен и периоди подкрепяха опозицията или отделни фракции от нея.

През 2015 г. Русия започва въздушна кампания в подкрепа на Асад, която в крайна сметка се оказва решаваща за обръщане хода на войната в полза на правителството. Руските военни казват, че ударите ѝ са насочени само срещу "терористи", но активисти твърдят, че редовно са убивали бунтовници и цивилни.

САЩ, Великобритания и Франция първоначално предоставят въоръжена подкрепа за това, което смятат за "умерени" бунтовнически групи, но впоследствие прекратяват доставките на оръжие, откакто джихадистите стават доминираща сила във въоръжената опозиция.

Водена от САЩ глобална коалиция също нанся въздушни удари и разполага специални сили в Сирия през 2014 г., за да помогне на съюз от кюрдски и арабски милиции да превземе територия в североизточната част на страната, окупирана дотогава от бойците на Ислямска държава.

Турция е основен поддръжник на опозицията, но фокусът ѝ е върху използването на определени бунтовнически фракции за ограничаване влиянието на кюрдската милиция в Сирия YPG, обвинявайки я, че е продължение на забранена кюрдска бунтовническа група на територията на Турция.

Турските войски и съюзническите бунтовници завземат участъци от територия по северната граница на Сирия и спират офанзивата на правителствените сили срещу последната крепост на опозицията Идлиб.

Кой управлява страната сега?

Ситуацията на терен остава сравнително стабилна в последните две години. 

Последната останала крепост на опозицията е в северозападната провинция Идлиб и прилежащите части от северната провинция Хама и западната част на Алепо, докато по-голямата част от Северна Сирия се контролира съвместно от местните кюрди и сирийската армия.

Ще свърши ли някога войната?

Няма изгледи, че войната ще свърши скоро, но всички страни са съгласни, че е необходимо политическо решение.

Девет кръга на преговори с посредничеството на ООН не успяха да постигнат резултат. 

През 2017 г. Русия, Иран и Турция започнаха паралелни политически преговори, известни като „процес от Астана“.

На следващата година беше постигнато споразумение за формиране на 150-членен комитет, който да напише нова конституция и провеждането на свободни и честни избори, контролирани от ООН. 

Последният кръг от преговори се проведе през октомври 2021 г., но за пореден път безрезултатно, поради несъгласията между членовете на комисията.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Следвайте ни и в Инстаграм