Хърватия, Румъния, Босна и Херцеговина, Сърбия и Северна Македония са част от държавите, в които граждани бойкотират търговската мрежа заради високите цени на редица продукти. Вълната от недоволство се разпространява с бързи темпове от края на януари, а призивите за бойкот на големите вериги се споделят масово от хората в социалните мрежи. 

Бойкотът срещу цените в Югоизточна Европа

Протестната вълна срещу цените започна от Хърватия в края на януари, 2025 г. Последваха аналогични акции в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Словения. В Словакия, Румъния, България, Гърция, Косово, Албания и Унгария също тече подготовка за бойкот на търговците в следващите дни. 

80 милиона евро или 2% от годишните приходи са загубите на търговците в Хърватия за последните две седмици, отчитат организаторите на бойкота, предаде БНТ. 

Преди началото на протестната кампания хърватското правителство добави нови 40 стоки към съществуващия списък, който вече достига над 70 продукта с таван на допустимите цени. Мярката обаче не повлия на гражданското недоволство.

“Как да не подкрепиш бойкота, разбира се, че го подкрепям. Това, което правим, е необходимо за по-добър утрешен ден”.

"Хората имат малки пенсии, не могат да живеят с тях. Срамно е, но е истина", коментираха граждани пред Хърватската обществена телевизия.

В Северна Македония (РСМ) в петък се проведе за втори път бойкот на супермаркетите, след като този от миналата седмица доведе до понижаване на продажбите с близо 50%, пише по темата “Свободна Европа”. Премиерът Християн Мицкоски заяви, че разбира бунта на гражданите и подкрепя бойкота, но очаква производителите, дистрибуторите и търговците на дребно да се разберат.

“Това няма нищо общо с политиката – високите цени засягат еднакво всички граждани”, се казва в прессъобщение на неправителствената организация “Алтернатива” в Черна гора, която организира вторият бойкот на магазините в страната, който започна в петък (7 февруари) и ще продължи и през уикенда.  

В Румъния крайнодесният проруски политик Калин Джорджеску призова за бойкот на супермаркетите на 10 февруари. 

“Неприемливо е да гледаме такова повишение на цените и в същото време да има замразяване или намаляване на пенсиите и заплатите. Мисля, че народът е този, който трябва да определя пазара. Има нужда ние, народът, чрез нашите решения, да регулираме цените както на пазара на хранително-вкусовата промишленост, така и на енергийния пазар, пазара на труда, а защо не и фармацевтичния пазар”, казва Джорджеску във видеообръщение. 

Асоциацията за защита на потребителите “Ефектива” призова хората в Сърбия да бойкотират пет големи търговски вериги заради прекомерно високите им цени.

И България се включва

Провеждане на бойкот на супермаркетите се организира и в България. Във фейсбук от Движение “Системата ни убива”, Федерация на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи. В социалните мрежи се появиха призиви си за общонационален протест на 13 февруари.

“В последните седмици в търговските вериги и във всички по-малки магазини за хранителни продукти се наблюдава драстично увеличение на цените на стоки от първа необходимост. Този ценови удар е истинска катастрофа както за 800 000 пенсионери, които живеят под прага на бедността, така и за работещите бедни в България, които не са в състояние да покриват елементарните си разходи за храната и бита. Още по-възмутително е, че цените на масло, мляко, сирене, месо и колбаси в чужди търговски вериги са по-високи в българските им клонове, отколкото в собствените им страни, където стандартът на живот е несравним с нашия. На 13 февруари (четвъртък) 2025 година българските потребители не трябва да пазаруват в нито един хранителен магазин, в нито една търговска верига, в нито един супермаркет!”. 

Позицията на хипермаркетите

Държавната намеса на пазара ще нанесе тежки вреди на потребителите и икономиката - за това предупредиха от Сдружението за модерна търговия, което представлява най-големите търговски вериги на българския пазар. 

“През последните дни ставаме свидетели на пореден опит за груба намеса на пазара на дребно с храни. Входираните на 06. и 07. 02.2025 г. Проект на Закон за пределните надценки на някои хранителни продукти и Законопроект за мерките за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителните стоки от първа необходимост, предвиждат пряка административна намеса в ценообразуването на пазара на храни, включително пазара на дребно. Подобна мярка, както неведнъж сме отбелязвали, би била контрапродуктивна от гледна точка на потребителите и всички други участници на пазара. Тя не би постигнала нито една от поставените пред нея цели, а, напротив, би задълбочила съществуващите проблеми и би създала нови такива”, се посочва в позицията.

Пазарът на бързооборотни стоки в България е силно конкурентен, като в практиката си КЗК многократно е установявала, че липсват съществени бариери за навлизане на нови играчи, посочват още от хипермаркетите. Те са категорични, че е налице е ефективна конкуренция между всички пазарни участници в полза на потребителя. И уточняват, че тъй като причината за поскъпването на продуктите са различни, то не може да се очаква цените им да бъде свалени значително с ограничаване на надценките.

И политиците се включиха

Политическата реакция по темата не закъсня. Партията на санкционирания по закона “Магнитски” Делян Пеевски “ДПС- Ново начало” предлага Законопроект за мерките за ограничаване на печалбите и пряк контрол на цените на хранителните стоки от първа необходимост. Предложението предвижда правителството да може да намалява цените, чрез въвеждане на т.нар. “тавани на поскъпване”, а също и да ограничава печалбата на търговците. “БСП - Обединена левица” също предлагат надценката на основни храни да е до 10%. 

Цената на живот 

1,474 лв. (нето) са необходими на работещ възрастен месечно, за да покрива нуждите си, заяви пред Дарик Росица Макелова от КНСБ. Ръстът на цените на храните продължават да диктуват ръста на месечната ни издръжка, посочи експертът. 

Цените на основни хранителни продукти от „малката потребителска кошница“ като яйца, мляко и олио например, се почти еднакви с тези в страни като Хърватия, Нидерландия и Румъния. 

Около 500-600 лв. е цената на необходимите хранителни продукти от среден клас за едно семейство на месец, според КНСБ.

“През последните няколко години имаше силен инфлационен натиск над страната и хранителните продукти вече са до такава степен нараснали, че оттук нататък дори слаб темп на нарастване не изключва това, че те са достигнали едни високи нива и всъщност тяхното ниво трудно се покрива от “работещите бедни” и от хората на минимална работна заплата, тъй като тя е под стойността на заплатата, необходима за издръжка. Т.е. един човек с минимална работна заплата не може да води достоен начин на живот в България”, коментира още Росица Макелова.