Aко искате да прецените доколко някой може да се изкачи по кариерната стълбица, може би ще помислите за IQ тест. Години наред се смяташе, че тестът за коефициент на интелигентност (IQ) , който измерва паметта, аналитичното мислене и математическите способности, е един от най-добрите начини за прогнозиране на бъдещите ни перспективи за работа.
Съвсем наскоро се засили вниманието върху емоционалната интелигентност (EQ), широко характеризираща се като набор от умения за междуличностна саморегулация и комуникация. EQ сега се разглежда широко като комплект инструменти, който играе важна роля, като ни помага да успеем в множество аспекти на живота.
И IQ, и EQ се считат за важни за успеха ни в кариерата. Но днес, когато технологиите предефинират начина на работа, уменията, с които трябва да процъфтяваме на пазара на труда, също се развиват.
Вече говорим и за коефициент на адаптивност или AQ, (субективен набор от качества, дефинирани като способност за приспособяване и разцвет в среда на бърза и честа промяна).
„Коефициентът на интелигентност е минимумът, от който се нуждаете, за да получите работа, но AQ се отнася до това как ще постигнете успех с времето“, казва Натали Фратто, вицепрезидент в Goldman Sachs. Впоследствие тя представи популярна беседа по темата.
Фратто казва, че AQ не е просто способността да поглъщаш нова информация, а способността да се направи това, което е подходящо, да се научат стари знания, да се преодолеят предизвикателства и да се полагат съзнателни усилия за промяна. AQ включва гъвкавост, любопитство, смелост, устойчивост и умения за решаване на проблеми.
Сега AQ все повече се търси на ниво наемане. Според проучването на IBM, 5 670 ръководители в световен мащаб оцениха поведенческите умения като най-критични за работната сила днес, а главно сред тях беше „желанието да бъдат гъвкави, пъргави и адаптивни към промените“.
