Стари сгради, пригодени за болнични отделения и разположени на затънтени места, недостатъчно тоалетни и храна, както и липса на млад, трудоспособен персонал - така изглеждат повечето от държавните психиатрии у нас.
В тях настаняват доброволно или принудително хора с различни психични разстройства, но има тенденция да се настаняват все повече пациенти със старчески психози и психози от наркотични зависимости, разказа директорът на третата по големина болница д-р Цветеслава Гълъбова.
Д-р Фани Цуракова: Психиатриите в България са най-малко в целия Европейски съюз
По думите й отношението към пациентите с тези заболявания в много отношения остава като към втора ръка хора и показател за това е финансирането, което държавата осигурява за психиатричните заведения.
С баня и тоалетна за 30 души и храна за 3 лева и 50 стотинки на ден живеят пациентите в третата по големина психиатрична болница у нас - тази в Нови Искър. Лечебното заведение се намира в гората, като част от сградите му са били на някогашния Куриловски манастир. Сред хората, които се лекуват в болницата, има и такива, които от години живеят там, защото роднините им не се интересуват от тях или са присвоили имотите им.
Около 130 пациенти се лекуват в държавната психиатрична болница "Свети Иван Рилски" в Нови Искър. Мъже и жени, разпределени в 4 отделения и 5 сгради, разположени в гората. Стаите са с по 3 легла, но баня и тоалетна има само на 4 места - така 30 души използват един санитарен възел. Храната е предимно постна, тъй като парите за ден на човек са 3 лева и 50 стотинки, разказа директорът на болницата д-р Цветеслава Гълъбова.
"Лекуващите се в психиатричните болници са с тежки психични разстройства, които изискват прием на антипсихотици. Антипсихотиците усилват глада и болните обикновено си ходят гладни," добави тя.
В болницата се настаняват хора от цялата страна, които по някаква причина са се намирали в София, проявили са признаци на психично заболяване и са откарани там. Има и хора, които от години живеят в лечебното заведение, тъй като нямат свой дом или са поставени под запрещение и роднините им злоупотребяват с имотите им.
"Тук имаме пребиваващи с години, които от чисто медицинска точка отдавна нямат нужда от психиатрична помощ, но близките им не желаят да ги приемат вкъщи и нерядко се укриват. Така тези хора се оказват осъдени на доживотен затвор, без замяна," каза още д-р Цветеслава Гълъбова.
Какво представлява животът в психиатрията, чуйте в репортажа на Елена Бейкова.
За повече новини и любопитни материали последвайте страницата ни във Фейсбук
Абонирайте се и за канала ни в YouTube
