Изложбата на Любен Генов "Хроматични резонанси" се открива в РХГ

Тя  поставя в една конфигурация знакови за автора произведения, специално избирани от реализираните през последните двадесет години самостоятелни изложби като „Акустично“ (2005), „Синева“ (2007), „Разпилени петна“ (2009), „Импровизиран пейзаж“ (2011), „Вариации“ (2012), „Акустичен пейзаж“ (2014), „Водни хроники“ (2015), „Флуиди“ (2016), „Полифонии“ (2017), „Хроматични вариации“ (2021) и др. Заедно с тях са представени и отделни части от някои съвсем нови серии творби.

По-долу публикуваме концепцията на Любен Генов, както и отделни текстове на български изкуствоведи и художници за негови изложби през годините.   

„Надявам се тази селекция от картини (предимно голямоформатни платна), създавани продължително време или завършвани в последните месеци и дни, да се впише подобаващо в мащабното пространство на Художествена галерия Русе. Тези вариации от конкретни отрязъци живописна плът или визуално натрапващите се мултиплицирани полихромни равнини биха могли да създадат илюзии за нови пространства, за необичайни хармонични или дисхармонични звучности, увличащи ритми, аритмии… Диатоничните и хроматични алюзии и метафорите с музикални понятия не са случайни. В непосилните опити да се обясни живописта, те не са и нещо повече от средство за подчертаване на абстрактната същност и смисъл на онова, което се опитвам да сътворя на платното. С всяка картина ми се иска да създам илюзията за отваряне на ново пространство. Неговото съществуване върху и през двуизмерния отрязък е колкото имагинерно, толкова и истинско и зависи от способността да се възприема абстрактно действителността. В тази многопластова живопис хармоничната взаимозависимост и равнопоставеност на всеки от пластовете от повърхността надолу към платното или изплуването от дъното на първия, основен живописен слой нагоре и напред до последния, оптическото откъсване на петната от повърхността, създават илюзията за полифонична звучност. А всъщност именно (или донякъде) през спецификата на аранжирането и представянето на такава материя в изложбените зали на една авторитетна галерия, през овладяването на пространствата й, през новите срещи с публиката, чрез този своеобразен диалог, би било възможно да се установи доколко един художник е успял в своите търсения.
Радостно е когато визуалният резултат от подобни творчески вълнения не остава незабелязан и попада в полезрението и на малцината избрани личности в изкуството, призвани в умението си да намират словесния ключ към безмълвните послания на живописта или в таланта и способността си, чрез точността на думите или условността им, да дешифрират кодовете на визуално-пластичните загадки и да дефинират… Инспириращо е! А до голяма степен част от текстовете на Мария Василева, Станислав Памукчиев, Кирил Попов, Десислава Минчева, Ружа Маринска и Поли Манева, писани по повод на други мои изложби, могат да бъдат съотнесени и към настоящата:   

​
„Наистина живописта на Любен Генов е постигнала този ефект – тя изглежда лека, свободна, дори импресионистична като усещане, а това я кара да излъчва емоция. Сред картините човек попада в интуитивен, безтегловен свят и неусетно е понесен от вятъра на авторското преживяване. Това не означава, че художникът само инстинктивно е полагал боите върху платното и зад видимия резултат се крие единствено първичен усет към цвета и петното. Колкото и той да се опитва да омаловажи пред нас професионалната страна на нещата, за да ни освободи от това знание и ни даде възможност с лекота да се потопим в творбите му, за мен е очевидно, че зад привидната импулсивност, зад трептящата непорочност на живописното излъчване се крие дългогодишна упорита и осмислена работа. Любен Генов далеч не е наивният творец, оставащ върху повърхността на платното да се случват случайни неща, които да изненадват дори и него самия. Зад спонтанността прозира интелигентност, зад инстинкта – перфектно владеене на законите на живописта.“
Мария Василева (от откриването на „Акустично“, СГХГ, 2005 г.)
 
„За Любен Генов творческият акт е изпитание и възможност да се потопи в процес, в който да провокира, да разкрива и обогатява многомерността на своето емоционално-психично и духовно живеене.  Преди да придобият осезаемостта на живописна плът, тези картини са носени и преживени като трепет и вълнение, като емоционално и духовно движение! Живописното постигане е разкрепостена интуиция и самоконтрол в процес, в който движението на пластическите модули, цветната интензивност и нейното овладяване, живописното и тонално трептене са проекция на култивирана/некултивирана реакция-преживяване. Боите се стичат, петната наслагват и размиват граници, следват свой вътрешно присъщ ход, събират „биография“, докато изявят автономна характеристика, докато постигнат свое самостоятелно и самодостатъчно пластическо битие.“
Станислав Памукчиев (от откриването на „Синева“, център-ателие „Шмиргела“, 2007 г.)

 
„Начинът, по който творецът постига вибрираща цветно-въздушна среда или усещане за левитация, е от импресионистично-минималистичен вид. Прозирно нежна дематериализация и вътрешна разведреност, живописна игра с трудно разложими бледи, меки пастелни тонове, в светли или приглушени гами събуждат усещането за завършеност и равностойност на отделните части в композицията… Вчувстваме се с интерес и уважение в живописните заигравания на Любен Генов, в неговото увлечение да рисува едновременно ритмизирана перфектно поезия и да бележи кодове на изживени лирично, но и мнемонично вълнения на духа. Да обхваща природата в нейното космическо обаяние и загадъчност и да защити свободата на мисленето и виждането като недосегаеми ценности.“
Кирил Попов (за „Акустичен пейзаж“, галерия „Сезони“, 2014 г.)
 
„Пред такива картини човек трябва да стои така, както стои в концертна зала. Слушайки музиката, ти й се оставяш без особена намеса на рациото. Културата и дълбокото разбиране (познаване) на изкуството въобще някак отстъпват място на много по-дълбоки и първични, заложени без намесата ни усещания за красота и хармония, цвят и звук… Платната на Любо са опуси. Нарочно не упоменавам жанра. Не мога да се отърва от чувството за изключителна симбиоза между музика и живопис при него. Даже, колкото и повърхностно да звучи, някои картини ми изглеждат като изписани нотни листове… Има една ритмика в уж хаотично разпръснатите тонове и петна, която се припокрива в съзнанието ми с партитура на симфонично произведение.“
Десислава Минчева (от откриването на „Импровизации“, ХГ „Владимир Димитров – Майстора“, 2014 г.)
 
„Убедена съм, че Любен Генов е намерил своя център на тежестта и върви по свой път. Още първите негови участия и изложби спряха погледа ни и ни накараха да запомним името му. Като други свои връстници той е приел като аксиома автономията на живописта. Той не свързва езика й с очертанията на предметния свят. Вижда живописта като екстракт от хроматични съзвучия, извън сферата на каквато и да било визуална наподобителност. Генезиса на тези идеи трябва да търсим преди век в знаменития трактат на Василий Кандински „За духовното в изкуството“, където той прокламира живописта, подобно но музиката, като царство на чистите багри и ритми. Десетилетия оттогава художници търсят своя път в тази посока. И Любен Генов е открил, по-скоро почувствал, своето художествено пространство именно в абстракцията, днес наричана информел.“
  Ружа Маринска (от откриването на „Акустичен пейзаж“, галерия „Сезони“, 2014 г.)
 
„Живописта на Любен Генов не е провокация, не е и предизвикателство. Тя не се стреми да изненадва, нито да шокира с преднамерена показност. Тя е хармонично движение, цветно преливане, игра на светлина и звуци, игра със сетивата...  Думата вода е  като код, ключ към творчеството му. Тя присъства неизменно в платната му като приливна вълна, като воден прах, като сноп светлина, докоснал езерна повърхност. Картините му – експресивно-абстрактни като визия, импресивни като излъчване, са етапи от процеса на освобождаване, пречистване, вглъбяване, неуловимо стапяне на границите между вътрешния свят и света отвън. И това внушение идва съвсем естествено и леко.“
Поли Манева (от откриването на „Водни хроники“, галерия „Артур“, 2015 г. )